Ледено царство - 2ра част

Днес е неделя 24.11.2019 ... От вторник насам ... до събота се събуждах сутрин като все дно имам олово в корема ... а отднес усещам някъква трвога смесена със сладка носталгия. И винаги като се събудя ... нещото което веднага идва в главата ми е ... трвожната мисъл че нея я няма оттук до края на живота. Често си плача и аз не знам защо ми е толкова мъчно. Явно Гери не ми е била толкова безразлична ... дори напротив. Боли ме много за нея ... а това означава че вътрешно в мен съм таил ... нещо значимо. От седмица насам ... всеки ден гледам нейни снимки. Дори съм си извадил една от любимите и ми е на десктопа на екрана. Все едно вчера сме били ... блиски а не преди 13 години. Кога изтече всичкото това време ... кога изтече неусетно и от младежи .... станахме възрастни ... с тревоги проблеми и отрова в живота. В този разказ ще ти разкажа ... какво съм таил в себе си и защо ме боли толкова. Какво ли не бих дал да я има. Да се ожени нека е щастлива нека не ме забележи дори ... само да знам че я има. За съжаление всяка сутрин ставам с първата мисъл че не е така. Дори вечер се събуждам ... Гадното беше че след като научих лошата вест във вторник ... до петък всички дни бяха дъжводни и мрачни. Сега спя в хола ми ... Както казах ... не съм в особено добро финансово състояние дори живея като бедняк. Правя си сметка на абс всичко. Като влизам в магазина пазарувам така че да не харча почти нищо. Не ям дори скупи неща но ям полезни неща. Пия кафе от улични автомати и не сум ходил на клуб от лятото ... дори алкохол не съм си купувал защото са излишни пари. От лятото досега ходих по интервюта ... преговарях за договори ... и говорих с тонове малоумници но това е отделна тема. Представих се навсшкъде добре ... но не ми платиха парите. Ще ти разкажа затова в друг разказ. Този е посветен само и единствено на нея защото тя е темата на тази седмица и въпреки че не се разбирахме много добре за нея има място в мен и остава само нейно завинаги .. оттук до края на живота ... Как минаха дните до събота. Погребението беше тази събота. До тогава ... неколко дни бях много зле. Мислех че ве се пукна. Бях като пиян ... гади ми се и главата ме боли. Не си мерих кръвното но се наливах с чай от мента щото ми носеше некво облекчение. Спя спя събудя се посреднощ и както казах ... дните бяха дъждовни и мрачни. От това ми беше още по гадно. Спя в хола ми и още при мен всичко е почти празно. Нямам кухня дори ... В хола ми има само един скрин в който си държа белъото ... с телевизор на него, един разтегателен диван и едно бюро. Не е толкова зле на вид уютно е. Живея в мансарда както съм споменавал ... и дивана е до един голям френски прозорец ... Вечер се събудя ... и държа плиска в стъклото ... гледам как вятъра носи едни мътни облаци ... Отвора лаптопа и гледам снимки ... Рия и във фейсбука все едно очаквам нещо да постне. Дори и писах съобщение ... първата вечер. После го изтрих защото се замислих че телефона може да е у мъжа и а не ми се иска да му излзезе историята на разговорите макар че момичето не беше казало нищо срамно. Отварям месънджера с нея и чета какво е писала. Чета и коментарите под нейните снимки. Гледах и сватбата и аз не знам колко пъти. Всъщност положих и огромни усилия да разбрера какво се е случило без да питам никого. Аз съм много добър в това да проуча в мрежата някого ... Намирам начин да се докопам до всичко. Не мисли по хакерски начин по скоро знам как да права изводи и как да набавям жокери. Например ... разгледах фейсбук на мъжа и ... приятелските му листи ако са изложени ако не му разглеждам снимките и коментарите. Добър съм в това да преценя отношенията на хората и самото поведение на човек по проявите му в мрежата. Мога да анализирам добре. Проучвал съм десетки хора така. От жени които ме интересуват до ... такива в обкръцението ми или в бизнеса. Проучвал съм дори тези дето живеят около мен. Например този под мен хабер си няма че знам всичко за него и не щото мисля да го обера или измамя а просто искам да знам дали не е опасна играчка. Знам много за много хора. Поставя ли си за цел да разнера нещо намирам начините. Дори да ти звуча като психипад не съм такъв. Интересувам се от Гериодавна ... следя и проявите ... знаех че еомъжена ... Всичко знам за нея. Не че искам да и навредя ... просо съм загрижен какво се случва. Не съм злонамерен прото съм човек който обича да анализира нещата. Все се надявах да не е истина докто не видях някой да постне тъжно стихотворение свързано с нея. От този момент ми беше най зле. Дотам ми беше зле че и написах коментар под една снимка ... нищо лощо не сум казал. Да не помислиш че съм изкукуригал. Не просто ми се искаше да и го кажа ... уважителен текст, който искам да остане там независимо дали тя ще го прочете. Въпреи всичко съм сигурен че тя знае какво съм и казал. Аз вярвам в това. Върпреки че не се разбирахме много и ме упрекваше доста ... аз ня мразя напротив, интересувала ме е съдбата и и см искал да е добре. Никога не съм искал да я сполети каквото и да е нещастие. Понеже имах разни подозрения проучих абс всички замесени. Мъжът и брат и майка и баща и отношенията им ... направих анализ на сватбата по видеото. Финалното ми заключение беше че има нещо странно в датите на сватбата и смъртта ... цифрата една и съща но месеца е различен. Другото е че нито еидн нейн роднина не присстваше. Дори гледах надписите на сградите и проучих къде е била сватбата. Оттам извадих изводи и от профила му ... откъде е мъжът и.Изглеждаше ми скромно бедно момче но ... ако е толкова убав не виждам причина да е е одобрен от семейството. Ако всичи пък бяха скарани с нея ... нямаше да я имат във фейсбук. Странното е че майка и я нямаше във фейсбук листа като приятел. Тоест имала е обтегнати отношения с нея. Стигнах до извода че не ми харесват нещата и можеби е имала проблем. Трябва да внимавам какво пиша да не намерят някой ден историите ми не че казвам лошо но все пак ... никои не би искал да прочете за себе си като за герой от филм. Това обаче е моето ежедневие в блога. А аз лично наричам блога ... моята носна кърпа. Защото тук както пред свещеник идвам да се изповядам ... Да си поговоря с някого макар че този някого май съм аз. Все пак когато ти е гадно или хубаво е добре да поговориш с някого нали. Не ми харесваха нещата. Мислих мислих ... Да ти кажа през всички тези дни ... Ходех да се разхождам на гребната ... дори в дъжда ... с качулка на главата като ненормалник. Имаше и други хора с чадъри ама така и не ми се откъснаха тия 6 лева за чадър от сърцето. Преди тя да почине ... още в понеделник бях доста нервен ... В понеделник сутрин пих кафе не на гребната и помня този мъглив ден ... ВСе си мислех ако съм знаел дори да извадя този телефон и да и се обадя. Винаги е така ... ако беше ама не беше. Все ако беше това щеше да е онова но никога не си го направил нали. Да ... виждаш ли какво нещо е времето. Времето си лети. Само че това с което аз мога да се похваля е че имам отлична памет и помня думи истории ... иамм хиляди истории в главата. Като филми са ... и като си спомням за нещо все едно съм там. Беше ми най мъчно чер можеше да и се обадя, може да е имала проблем и нужда от съвет макар че кой съм аз в семейството и. Въпреки това вярвам че аз бях висока летва за нея ... тя ме ценеше заради качестово ми да я успокоявам и да и помагам с разговор. Често ми се обаждаше и казваше че я успокоявам дори като ме чуе. Явно не съм и безраличен мислил съм си много пъти. Веднъж преди 6 години почти ми се беше обаждала и оставила съобщение. Аз я потърсих и каза че искала да си поговорим. Отидох една неделна вечер до столицата. Изчаках я в квартала и ... засипа ме със суперлативи но и ми каза че съм провинциалист. Спомням си много добр екак я чаках в колата ми ... на един паркинг и тя пристигна ... Беше облечена с бели дьинси. Тогава си беше какато когато ми беше гадже абс същата. Същата прическа имаше ... такива едни тесни панталони. Влезе и омириса колата ми на ментова дъвка ... Вечеряхме в една пицария ... и нищо абс нищо просто искаше да ме види ... Години след това пак ме покани ... Тя ме търсеше години наред. Засипа ме с критика ... такув си инакъв си ... изкара ме ебати мижитурката. Нищо не и казах защото бяхме на публично място а и неисках да я разстройвам. Рекох и ок таака да е. Тогава ... след като изсипа критиката. Я закарах вкъщи и я целунах. Казах и да не ме мрази и че не см с лоши чуства км нея. Прегърнах я в колата ми после тя си тръугна ... и дори не се обърна. Все едно и бех безраличен напълно олигофрен боксова круша който беше поканила да си избие неразположенията. После каза че ме извикала да си докаже нещо щото беше почнала да чете некви книги на тема личностно развитие. И прости ме била поканола да не казвам грешно думите и но да си докаже че аз нищо не представлявам и може да ме игнорира ли. Нещо такова каза и аз и казах ... значи аз съм дошъл в неделя вечер да с видя с теб за да си направиш ескепримента. После се храна с некву и изчезна за доса време. Аз пък я изтрих от фейсбука. Тя дори не беше разбрала доста време може да е минала година и повече ... прави сметка. Беше ме викнала да си избие неразположенията. А пък аз отидох защото си рекох ок тя те търси години наред защо не и дадеш шанс виж я ... Щом стигнах и спрях с колата вдигна скандал. Защо си спрял тук а не там. Стана ми гадно. Били големи бизнесмени въртели бизнес аз нищо не съм бил. Това момиче не се научи ... да спре да рита онзи ... който не гледа нея като на враг. Не исках да я убеждавам че не съм изрод. Беше я яд нещо на мен и ме викнала да ме боксира с упреци. Викам си на акла мълчи и си и като свърши всичко си тръгвай. Стана ми гадно. Такива ни бяха отношенията и преди ... хем ме харесв ахем ме упреква и аз не знам какво точно не съм за да съм хубав. В интересен на истината смятам че тя ме е обичала. Просто я дразнеше нещо в мен и се опитваше да ме подцени по някакъв начин. Вместо да ме беше приела и да псре да се държи с мен като с враг. Този азказ е посветен на Гери но знаеш ли преди време защо Пламена ми хареса ... точно след Гери. Защото .... тя беше много много откровена с мен. Просто мде заговори на едно коледно парти едно русо открито момиче ... което дори ме покани да танцуваме и ме прегърна искрено. Без да ме упреква ... без нищо дори каза че ме харесва още откакто ме видяла. Беше ми кака с цели 5 години по голяма ... И аз точно затова клъвнах по пламена защото ми липсваше точно това ... Тя си беше красиво момиче но ... това което в нея ме привлече беше ... че се почуствах оценен и говорех открито с някого. Докато Гери не ми е била безралична дотам но ... не знам защо така все едно ме и обичаше и мразеше. Такъв си и ианкъв си и като се разсърда ... дойде да ме гали. Защо го правеше не знам. След тази последна среща с нея я изтрих от ФБ и мина доста време преди да разбере дори и един ден ми писа ... ооо яко изтрил си ме. Викам да ... нали си имаш нов приятел ... чужденец ... От тогава са ми последните и думи в чата. Тя беше написала много хубави неща. Благодареше ми за подкрепата невидима която съм и указвал през годините и ми каза довиждане. И въпреки всичко ако ме беше потърсила нямаше да и откажа помощ само да е жива и здрава. Разсъждавах доста по гребната. Пуша цигати и хода ... в онези мъгливи и дъждовни дни. Чаках да дойде събота. Да я видя отново. Макар и не по хубаев повод. Но имах нужда да я видя. Не обичам като всеки човек да ходя на такива неща но се налага ... и не че ме е страх но не обичам да виждам хората умрели. Въпреки това за Гери плаках толкова много дни наред ... нощем сутрин рано вечер преди да си лягам ... преди да заспя ... докато гледам телвизия ... докато и гледам снимките ... докати и пиша коментар във фейсбук .. докато я питам дали е жива в месъдера. Плаках за мойта Гери вупреии че не ме понасяше а и бях любимец. Каза ми ... благодеаря че си ме карал да се чуствам оценена желана и хубава жена. Та ти си беше хубава скъпа Гери... беше страхотно момиче само дето не се разбирах с теб. Една нощ се събудих ... и си спомних за снимиите ми от преди 13 години и че ги пазя все още на една флашка. Слава Богу там бяха любимите ми нейни снимки. Извадих любимите ми. Дойде най накрая петък. И ми беше ужасно притеснено за утрешния ден но и много исках да в срещна. Звуча като психипад но аз не гледам на нея като на сташна ... защото не е жива. Да е помислиш че съм некъв извратеняк. По скоро ... тя е моето момиче и въореки ч1е е женена и след няколко живота ще гледам на нея пак така. Знаех че тя ако ме гледа ще ме очаква да присъствам. Какво и стана през последните години не знам но беше влезла във фалшив образ на щастието мисля си но може и да не съм прав. Зам ли може и да е била щастлива наистина но аз съм добър психилог и знаех че това е бомба със закъснител. И този откде го е намерила не знам явно не е стока мислех си аз. Сетих се че като лежах в болница преди години си мислех дали тя ще ми дойде на погребението ако умра по време на операцията. Никога не сум си мислил че аз ще отида да изпратя това хубаво момиче когато се запознах с нея. В петък времето беше направо ужасно. Събудих се с главобол гадене навсичкото тогоре цял ден валя и не можах да излеза нито да правя нещо смислено у нас. Реших да излеза на разходка дори да стана вир вода но точно тогава дъжда се засили и станах вир вода още щом изминах 100 метра от нас. Върнах се и се преоблякох. Реших че ше птида в мола да ям боклуци само и само да видя хора. Отидох ... с колата ... и спрях на 100 метра от мола. Тръгнах пеш и валеше некви коли ме залаха почти с кална вода псух. В кфц лафката затвори точнокогто дойде мой ред ... щото имало пролем със софтуера. Реших че ще гладувам тази вечер а почти не бях ял и ме дереше стомаха. Излезох навън и дъжда пак се беше усилил едри капки ме направиха вир вода докато стигна до джипа.Докато отивах към джипа пак ми дойдоха гадни мисли. Качих се завъртях ключа и тръдна парче на тони брекстън. Мамка му деба мислех си аз ... всичко ме кара да се чуствам гадно. Тръгнах и прозореца на колата ми го залая дъжда ... сетих се пак за Гери ... и как казва ... Ти си сърце звънче ... и ревах с глас в клата ми ... толкова ми беше гадно за нея. И още не ми е минало. Никога не сум искал да умре. Да тя така казваше ... ти си си сърце звънче. Не рева всеки ден и за всичко но има неща за които ми е много гадно. Закарах джипа обратно у нас ... и реших да гладувам тази вечер ... Запалих цигара пред сградта в която живея и се скрих под един навес пред входа ... Вратата щракна и излезе едно момиче съседка. Тя е хубаво момиче ... и се постара да си поговори с мен. Само че ми беше толкова шибано мислех си че ако ще Синди Крауфорд да ми се съблече чисто гола и да ме язди нема да ми стане хубаво. Просто наистина ме е много жал за това момиче. Като се замисля че е в някква хладилна камера сама цяла седмица вече. Горкото момиче :/ Съседката се прибра. Аз след нея се качих. Чудих се на другия ден дали да отида с брада ... беше ми пораснала голяма такава и приличах на затворник. Реших че ако е там име види можеби би пожелала да съм избръснат и да сум се постарал. Избруснах се мега добре. Не спах добре пак. Ставах в 3 през ноща и пак отворих лаптопа да гледам фейсбука все едно ще има статус ъпдейт. Тогава па Звездичка се беше сетила за мен и ми пишеше във Фейсбук. Вика ей що не спиш ... Викам щот ми е гадно и се събуждам. Бях публикувал във фейсбук избраните ми любими снимки на Гери. Има едни които като психопад откраднах от нея... и преди години и казах на псоледната ни среща и тя ми се ядоса доста. Все пак това са едни от най хубавите и снимки. Снимала се е в Бургас на моста. Тя от този град. И винаги когато ходя там се сещам за нея, казвам ти. Майка ми веднага изкара подозрения че се виждаме като и казах че ходя често в Бургас а аз просто харесвам град не че не сум се сещал за нея. Винаги когато отивам към морето си спомням за нея. Щом влеза в Бургас си казвам града на Гери. Таз Звездичка видяла снимите и вика за онова момиче ли ... Казах и че за нея и си поговорихме малко. Затворих лаптопа гледах как вятъра духа облаците и пак лющеше дъжд по стъклото ... и така цялата шибана седмица. Заспал съм и алармата ме събуди в 7:00. Взех душ ... излъсах си обувките и тръгнах за софия. Преди това търсих букет в квартала но магазините отваряли в 9:00. Аз пък тръгнах много рано да стигна там с 2 часа по рано. Карах бавно ...и си пуснах музика да се разсейвам. Шопите са си боклуци и никога нема се оправят. Сетихс е че има магазин за цветя на сточна гара. Спрях да купя букет и онази мипродаде стри хризантеми с увехнали листа и дори капеха. Така се ядосах че ми се прииска да се върна в магазина и да я пребия от бой с букета по главата, дееба и боклиците деееба дето са хората в тая държава. Плащаш кат поп и ти сложила стари цветя. Ако ги оставя все едно се подигравам с момичето а искам най хубавият букет за нея. Реших че няма начин около гробището да няма продавачи на цветя. Бах подранил доста. Паркирах роувъра на един тротоар и зачаках. Прииска ми се да заплалш фас но имах само една цигара и бях решил че ще я пуша като си тръгвам. На отсрещния тротоар имаше една стара жена продавачка на цветя дето ме гледаше като криминален тип. Роувъра всява доста респект ... Бабата имаше хубави цветя и реших че тя ще ми направи букета. Имаше доста време и стоях в колата. Зяпах шопите как минават. Тък хората са много елементарни в главите бате мислех си аз. Ни ме кефат шопите нещо. Смешковци с комплекси. Кефа в живота им е да избиват комплексите в некво офисче и да минат с файтона по мегдана ... да си снимат ципурата през лятото в Халкидики. Добре че станах ис е маххнах от тоя град. Инач има и неща дето ми липсват от живота в столицата всъшност и това е че си живеех безгрижно донякъде, Барчета скъпи дрешки ... С Гери се запознах. Слезох от джипа и се държах с бабата дето прави букетите заповеднически. Казах и че нс искам в букета да виждам вехти цветя. Тя каза че пеи нея са само свежи. Направи ми страхотен букет то свежи цветя които дори миришеха. Точно такъв букет заслужава моето момиче мислех си аз. Бял красив букет. Тръгнах към входа на гробището и пак почна да ми се гади явно се притеснявах доста. Все пак исках да видя мойта Гери. Тази година само лоши новини мамка му .. .как пък една хубава новина не чух по този телефон ... ще взема да го шибна от земята. Никога не бях влизал в Централни Софийски Гробища. Не знаех къде е прощалната зала. Видях един човек който приличашена луд фокусник. Ебаси странния човек ... изглеждаше като дух. Той каза ..да тук е момче .. за кого идвате ... Казах му ... за Гери и и се обърнах да се избърша ... Бях пръв там още нямаше хора Запоянах да се разходжам нервно и се радвах че бабата ми направи хубав букет. Страхотни цветя с роса. Така ми се прииска да си запаля единствената цигара но съм забравил запалката в колата. След малко чух .. - Да събрали сме се да изпратим ... кака ... Обърнах се и видях колегии братът на Гери. Много се притесних защото не знаех какво да му кажа а и тя ми беше разказвала че той знае много за мен. Замислих се дали не ме ненавижда. Здравихса се с него и казах съболезнования ... това ми е супер лицемерен лаф. В случая бях откровен но не е нужно да го казваш за да го демонстрираш. Той каза че ме помни ... Само че не съм убеден че ме помнеше. Винаги ме е било срам и ми е неудобно от него ... дори когато се виждах с нея. Супер тъпо ми е да се запознавам с брата на жена с която спя. Какво ще му кажа ... здравеееей аз чукам сестра ти ... Винаги ми е било тъпо да се запозная с роднини на момичето макар че познавам само на Гери брат и и на Коколина ако я помниш ... ама едва ли ... сестра и. От него разбрах и че просто са я намерили наулицата починала. Влиска сграда имала монтирана камера и там се виждало на записа как пада :/ Все пак са и направили аутопсия ... и ще се разбере в последствие от какво е починала. Сам самичка си е отишла милото ми момиче. Пак ми стана мега гадно и се отдалечих. От колегите ми никой не ме позна. Аз тогава бях доста слабичък сега съм като булдозер в сравнение с онази ми визия. Макар че последите 4-5 месеца много отслабнах ... Вече съм издокарал пак манекенската визия. Корем нямам ... дънките които ми бяха тесни запоянаха да ми стоят добре ... якетата ... Дори излгеждам по добре мисля. Поотслабнах но пак съм годзила в сравнение с визията която те помнят. Стоях настрани от всички. Само слушах разговорите им. По едно време една колежка ме позна и другите се обърнаха ... Той ли е прочето на устните им. Колежката дойде ... и вика ... лош повод ни събра а .. но ... това е ... Постоя при мен като да си говорим но аз казах само да ... и тя се махна .. вика че ще пуши. Спомних си как на едно коледно парти когато работех в последната ми работа в столицата ... Всъщност коледното парти беше на фирмата на Гери ... а ние с Пилето и Сладура се натресохме там неканени гости защото просто бяхме по друг повод в Боровец ... но некой беше казал на Пилето че има коледно парти в хотел Рила. И се самопоканихме. Тогава тази колжна беше казал ана Гери ... виж кой е тук ... И Гери дойде и ме намери ... да си поговорим. Игнорира ме но се напрви че отива до тоалетна ли или какво да поговорим Тя ме търсеше момичето но почнем ли разговор винаги бях такъв и такъв. Та тази колежка като ме погледна ... си помислих сега ще отиде да и каже ... и тя съм убеден си пмисли че Гери би се зарадвала да ме види. Очаквах да додат много колеги но не беше така. Странно не дойдоха и много роднини. Само родителите и и брат и ... от страна на мъжа хора които познавах от снимки от проучването ми. Дойе ена кола и видях кяк я докараха ... в ковчега ... Беше с някъква черна панделка. Пак се обърнах да не ме видят че се бърша. Милото ми момиче рекох си аз. Некви цигани извадиха една доста страховита леля с изкривен нос и си подвикваха с насмешка ... Дигай уееее. Ебати хората батко за тия смъртта е комедия. Имаше и един друг циганин с голему уши дето влизаше там където изнасяха умрелите и ги внясяха но той правеше същото с некви големи делви вероятно с прахът от кремацията на всяка клета душа. Този нонстоп носеше делви. Ебати поточната линия помислих си аз. Погледнах си часовника и беше време за нея в прощаната зала. Аз си мислех че там влизаме и оставяме бъкети. В софия е загубена работа батко. Бях решил че искам да влеза сам при нея. Просто исках да остана и да и кажа някои неща. Исках да и кажа хубави неща ... само. Да и кажа че е значима вупреки че не се разбирахме добре. Да ти кажа от псисъстващите ... почти никой не влизаше. Аз мисех че още чакаме .... Само че попитах колегите и те казах да да влизай ако искаш ... първа зала. Влезох и там имаше две момичета които излезоха и останах сам. Бяха поставили нейна снимка до едно стъкло зад което стоеше ковчега и. Винаги ме е било страх от умрели т.е не страх но съм изпитвал ужав и не съм обичал да ги гледам. Дори изпитвам нещо като погнуса. Само че не и кум нея. от нея не изпитвам ужас нито ... погнуса. По скоро сладка болка в тупкалото. Бяха я гримирали. Казах и мила Гери ... прицесо ... прости ми прегрешенията пред теб аз сум ти простил всичко и не исках да умираш. Не се разбирахме добре мисла Гери ... но можеби трябваше да изтърпя да се напаснем и дасе оженя за теб за да не умреш. Ще те помня ... Благодаря ти за всичко ... помня още всичко ... не сум късопаметен ... Никога не сум си мислил че ще ти дойда на погребението Гери. По скоро мислех дали ти ще дойдеш на моето. Мила Гери ... Баща и влезе и ме огледа странно ... но видя че ми е гадно и ме остави. Останах доста ... Стана ми супер гадно като видях какво са направили с нея от аутопсията. Около шията личеше ... Ръчичките и бяхя красиви като каквито ги помня. Тя имаше красиви ръже и носеше един старомоден часовник и пръстен златен отбаба и ако не греша който приличан халка ... някъква сребърна гривничка и едно тунко синджирче. Дори и сега си спомням как си ги сваляше у нас когато лягаше в леглото ми ... и онази черна коса лъскава която и сега виждам. Имаше страхотна черна коса и все ми се караше че съм и я оплитал т.е загелпвал ... това беше думата ... Стига си ми заглепвал косата бе Ники. Аз пък имам много лош навик да барам не само мойта коса. Като работя пост си навивам бретона което е турбо отвратителен навик който имам от дете. Гледах и лускавата коса ...същата като едно време. Сравнавах онова момиче което прегръщах в леглото ми с Гери в ковчега. Когат изминаха всички тези години Гери ... и тойде време да и кажем довиждане. Виждал съм я как спи и знам как изглежда ... с хлътналите и големи очи ... и дългире мигли. Очите са и същите като едно време. Пръстена и часовничето и го нямаше на ръчичките. Ръчичките и бяхя сини ... на пръстите икитките, не нам какво са я правили. Какво са направили с милата ми Гери. Дори не и ги бяха кръстосали стрателно ... На дяснта ръка имаше червен конец със сърце. Чух гласа и в ушите ми ... Ти си сърце звънче ... кой ти го измисли а? Очаквах да е с костюмче сресана и с риза ... Стана ми гадно защото реших че са я претупали и я погребват като куче ... като врабче. Тези дори не се бяха постарали да и скръстят ръцрте. Изглеждаха като извивани насила. Сигурно е била замръзнала. Ръчичките и бяхя надигнати като да свири на пияно свити прустчетата. Бяха и облекли неква ежедневна блузка като тези с които аз я помня ... Тя беше скромно момиче и не си обръщаше много внимание поне когто с мен излизаше но ще ти разкажа като се изокара колко беше хубава това е за финал. Блузката и беше разтегната около ръцете очевидно са я обличали набързо и насила или това е блузката с която е била на работа. Беше около шията с някакъв евтин шал все едно да не похарчат пари излишно. Такова чуство имах а това ме накара да се почуствам още по гадно че е претупана. Блузката и беше на сърчица и вехта. Милото момиче. Доато я наричах по име ... и казвах мила Гери ... и гледха очите и все еддно очаквах да потрепнат. Погледнах портретът и на който беше усмихата и щастлива, точно момичето което помня. Излезох навън и се ксрих да не ме гледат. После писах заплака и издурпах единсрвената цигара в джоба ми и пак се обърнах да не ме гедат. Мина времето за прощална зала. Там обаче мернах и мъжа и ... Този на снимки ми се стори стока но на живо не ме кефи... Баси шебека ... ще ме прощаваш мила но си е така. Едни уши и една шуба по глолема от него облекъл и ми изглежда все едно се джеби изкуствено. Джеби е дума от края на мамчето ... това означава ... лигавиш се като путка. То па дядо зловещия фокусник ме побиват тръпки от него ... макар че е мил човек. С бели обувки ... некъде съм го виждал но не знам къде.С оразнжеви панталони бели обувки и некво бело момбе ... Виам си този дали не е дух който само аз виждам. Натовариха я в траурната кола и поехме към жърквата аз смучех още фаса ... и ми изгасна до ссредата но и реших че не е уважително да хода след колата и с цигарата в устата ... В църквата застанах бизо до ковчега да я погледам. Като лежи точно като когато спеше у нас. Често лягаше затваря си очите и яз и пипах косата ... слагам и я зад ушите навивах и я ... дърпах я като да я гаяля и после следваше ... Стига ми загелпвай косата Ники. Това си спомних. Мислех си когато бях в онази болнижа за сърдечната ми пперация никога не съм си мислил че некой ден ще видя това момиче в сандъка. Чуствах се като в далечно бъдеще или лош сън. Гледах милата ми Гери ... съата на която загелпвах косата ... как спи като у нас но в сандъка. Слушах молитвата на отчето. Мислех си колко мен ме беше страхот смъртта преди операцията а после си мислех че може да умра у нас ... после един ден реших че ако те е страх от смъртта няма смисул на живееш. Купих си мотор защото се попитах ако утре знаеш че ще умреш би ли го направил ... А аз мечтаех да карам мотор от дете и реших че ко ще умирам искам непременно да карам мотор. Защото моторът е моето лекарство за всичко и нещоото което кара това сърце да е щастливо. Моето докосване до Господ е моторът както съм казвал много пъти. И знаеш ли защо защото моторут те кра да си доволен от моментът че си тук и сега. Гледах милото ми Гери. Мислех си колко пути съм я упреквал и аз. А можеше преди много години прости да и кажа че я обичам. Да се оженя за нея вероятно да имам деца които вече да са големи и вероятно Гери нямаше да е мъртва. Гледах свещника с кръст и свеща която гореше над гърдите и сърчижето което не ниеше ... и пазеше в тайна какво ги е мъчило ... и дори не е посмяло да ми се обади ... а аз можеше да му помогна. Представих си как плаче и как бърша сълзите и и руцете ми са мори. Защото аз ги бърсах много пъти. Тя не се чустваше щастлива ... и твърдеше че само аз съм я карал да се чуства желана .. жена ... обичана ... Плачеше с големи сълзи и аз бършех с руце сълзите от очите и. Никога не см си мислил мило мое момиче че ще те видя така. Гледах как гори свеща в руката ми и тя трепереше ... гледах дима който се издигаше в купула на старата църква ... г;еда кръста със свеща над гърдите на гери които не помръдваха ... гледах снимката на онова осмихнато момиче ... Сърце звънче ... кой ти го измисли а? Прозвуча гласа и в ушите ми и погледнах настрани да не ме видят. Отчето каза че е време да си вземе довиждане с нея. И покани мен първо ... Замислих се в последствие дали те н е направила така че аз да съм пръв. Аз обаче казах пред всичи аз ще см последен. Така го бях планувал от нас ... Аз да съм последен и най ценен. Последната дума към нея да е моята. В ръката ми стоеше букета ... и цветята бяха бели красиви и свежи ... с утринна роса от този мръсен град в кото човешкото е потънало в банално ежедневие ... и само фокусникът ... с белите обувки ... знае ... колко самозабрвили се хора идват при него мислейки си че живота е безкраен или изгуили си времето от животя да гонят банкноти или материални неща ... Цялата опашка се изниза и тойде мой ред ... Гледах другите да ме е видят. Обаче бях намислил нещо. Не знаех дали ще я положат в гроб а се надявах да има такв и да знам къде защото щеше да се върна сам пак при нея в ноемврииските дни ... когато земята е мокра ... да и оставя цветя за да помни сърце зеънче ... Свалих от букета найлоновата опаковка която държав в рката си сложих я в джоба ... и прегърнах букета... погалих го в лицето си ... дори го целунах ... притиснах го към сърцето си и казах мила Гери нека този букет ти е спомен от мен ... от сърце звънче ... защото ми е мъчно за теб ... и ще ми липсваш ... Отидох при нея и оставих букета отляво на ковчега дори се опоитах да го оставя до сърцето и ... но не беше прилично ... онзи шебек мъжа и ме гледаше с големите му уши и ми се джебеше ... като путка ... малко изкуствено се държи дано не бера грехове ... Гери си го избрала ... и не е првилно така да говоря ма тоя ушат шебек нещо ме дразни и кат се лигави ми се иска да му изшия еидн плесник. Освен букета Аз см един единственият който се сомели от всички гости да пипне Гери. Оставих букета ... и я погалих по ръчичките ... Родителите и ме изгледаха странно за смелостта ... и казах пред тях ... Дорвиждане Гери ... После се обърнах да не ме видят и тръгнах ... В църквата беше само семейтвото и ... и аз стоях до една врата през която влизаше дневна светлина обърнат назад да погледам още малко Гери ... защото никога повече нямаше да видя това момиче с което така и не се разбрахме и за което олкова ме боли тупаклото че я няма ... Излезох навън и онзи фокусник още беше там ... Стоеше като гарван който чака да оставиш чашка с пшеница ... Всики все едно се развеселиха ... и чук... -Отиваме към крематориума ... Стана ми шибано викам ще я горят. Малко ли и беше че са я рили и рязали ами сега и ще я изпепелят милата ми тя. Пипнах се за пакета цигари но го нямаше ... така бих изпушил един дас. крематориумът е ебати зловещата фабрика батко. Вкарват ти през онази вратичка през която влизат и за прощалното. После от един комин излиза един голям черен обла ... и дори може да помиришеш фабриката ... мирише като на нафта но може и мириза да е от кола ... Оказа се че има и зала за почепрки с телевизор. Никога не сум присуствал на такв тип погребение. Аз лично се надявах да има гроб и дори проверих цените за да знам длаи е скупо. Бате това е бизнес обаче цената за парцел не беше висока .... не знам защо са решили да я горят. Дори мсилех защо не са я закарили до родния и град. Нямаше да я подминавам там. Дори когато ходя на плаж ще се отбивам да и оставя букет. За мен Бургас е градът на Гери. Дори и там да беше ритуала щеше да отида макар и да нямам пари. Щеше да отида за нея. В залата за почепрки имаше сладки. Колегире от бившата ми работа са големи малоумници батко. Нещо не мога да понасям такива йа ти олигофрени. Натевскал в дънките задните джобове с портмонета ... и ветрова или шлифер с качулка ... и гъза му се разкривил чак от пормонентата и всекви боклуви и раница на гърба за латоп ... Винаги такива ходат или с планинарски обувки или с некви клошарски кецове адидас дето не е мил оаткакто ги е купил и излгеждат се едно риине на каравата с тех. В тая фирма много ме дразнат и такива дето се прават на французи има един такув с черно палто и раница кат парижанин и винен шал все едно е февруари и що капне замръзне ... Такива смешнии за фаневците че намам думи. Тоя дет се правеше на французин ... ако не го беше срам щеше да изяде всичкото жито ... Аз не сложих нищо в устата ... Само гледах през едно прозорче небето ... и оттам се виждаше комина на крематориумът ... излезе един голям черен облак ... тия изгориха и нея ... милото ми момиче отлетя като облак ... като черен дъждовен облак ... милото ми момиче ... Гледах облака как се разпиля в небето ... в този шибан дъждовен ден ... Не знам дали тя нещо ми направих с букета ... но сържето ми започна да бие по друг начин ... все едно самата Гери пожела да се усокоя ... А имах околов в гърдите ... преди да дойда... Ай ти олигофрените ядяха и дори почнаха да се смеят. Тоя дет се прави на франузин ми е много отвратителен нещо ганевци с комплекси гледал съм ги гледал такива ... нема си извадат вибратора от гъза цел живот. Тия не са ми на менталното ниво ... и нища даже да говора с тех. Чакахме доста време ... аз лично се надявах поне да знам къде са оставили делвичката с прахта но и това не разбрах. Попитах брат и установих че няма да я оставят там. Поне обеща да каже какво са решили ама мислели да я разпръснат. Ебаси американската простотия. Аз не я давам дори. Бих искал да има място което да почитам като си спомням за нея. Надявах се да има гроб и щеше да се върна сам. Всички си отидоха и останах само аз и семейството ... Запознах се с родителите и. Поразпитах баща и беше приказлив и си изля душата. Тоя тип не е стока шебека имам предвид ... Чак се засили да ми реве на рамото щото неоои го прегръщаха ама виде че не сум местото и се обърна и изчезна. Като му изшия един плесник и ше ми се напикае ... путка. нещо ме дразни тоя ... Да прощава Гери за начина ми на мислене ... ама ми се чини че я е тормозил. Научих доста неща които не е редно да спомена но си извадих изводите ... че са я съсипали ... душевно ... Взех си довиждане с всички и си тръгнах ... Фокусника го нямаше ... Запалих рейнджа ... и го засилих грубиянски по града. Нищо не бях хапвал а беше почти 16 ... но не мис е ядеше по скоро исках да пия кафе но сеоказа че са махнали любимото ми но нейм до университета така че направо си тръгнах ... Прибрах се в пловдив почти на мръкване и се разходжах дълго по илиците ... На компютъра ми има една много хубава снимка на Гери. Сложил съм я на десктопа ми да си я гледам. Ще стои 40 дни. Гери играр хоро ... Гледам тази снимка днес и си мисля пак з анея. Спомних си това коледно парти в хотел Бългрия в столицата. Беше една ужасно снеговита вечер. От това коледно парти е любимата на Гери снимка с мен. Всъщност аз извадих една на която сме заедно но имаше една на която танжуваме ... т.е става дума за близък танц ръцете са и на врата ми. От това парти пък са моите любими две нейни снимки ... Има и две от Бургас на които много я харесвам. Онова ммиче Гери преди 13 години беше с тяло на модел ... Гер имаше много хубаво тяло ... момиче бижи беше само дето не се разбирах с нея. косичката и красиво тяло ... Та ... Спомням си за тази коледна вечер ... това ми е любим спомен с нея. Фирмата организираше коелдно парти ... и беше най якият последен купон на койро присуствах като служител. Така се напиха вички ... па и моя милост се беше бая почерпил. Преди това се бяхме чоплили пак с нея. И седях на един стол тъмен в страни от един дансинг ... Гери дойде при мен и беше облечена страхонто ... Треябва да видиш снимката. Една ризка и страхотна пола ... наистина много хубаво беше облечена. И обичаше да ме нарича Николов когато иска да ме дразни ... Много мраза да ми викат Николов ... като все едно сум старшина в казармата. Вика Николов може ли да седна ... И аз казах да ... и тя вика не на стола на коляното ти. И седна ... беше страшно секси .. страотно дупе с красива пола ... и ме погали с онези ръце по врата и ме целуна по бузата ... Вика тук ми е най добре ... Това си го спомнях много пъти как каза тук ми е най добре ... много ми е хубаво ... и аз все и пипах косат аи я намествах зад ушита а тя ми правеше забележки престани да ми загелпваш косата. Страйотна косичка имаше ... И после танжувахме ... и после свърши партито ... беше събота вечер и валеше много силен сняг ... и тя дойде у нас ... в онази гадна моя квартира ... с мега тесно легло ... и парното работеше силно и беше топло ... Гери беше красиво момиче ... но не се разбирахме много все се дърпахеме ... а мен това ме притесняваше ... Само че ако не говорим се разбираме много добре ... Стига ми загелпвай косата дее ... Ти си сърце звъче кой ти го измисли а? ... Под една снимка във фейсбук написах ... " ... За съжаление времето не се връща никога назад както думите и делата. Ще ми е мъчно за теб и ще ми го напомнят ноемврииските дъждове ... Ще ми липсваш много ... Искаше ми се да знам че си жива, добре и щастлива. Почивай в мир мила Гери ... и прощавай за всичко ..." :'/ От Сърце Звънче за Гери :'/