Днес е 20.11.2019 година ... Стоя у нас на тъмно в празния ми хол и само лаптопът свети. Ужасно лошо ми е ... От два дена съм нервен и ми се гади ... а от днес ми се гади още повече. Пуша цигари и обмислям какво да правя макар че нищо не бих могъл. Ако още живеех в столицата ... и ми беше по здрав корема ... в дни като днешния ... се напивам вкъщи. Не съм си купувал алкохол одавна. Още си играя с ремонтите по апартамента ми и все още съм до никъде, тъй като нямам пари. А и нещо немам желание за нищо. От лятото си играя с една спалня. Работя когато ми се прииска. Първата стая в която живеех когато се настаних. Правя я наново ... Последният месец пак започнах да се мотая по гребната база като муха без глава. Гадно ми е защото обикалям интервюта без успех. Не се представям лошо но ме разкарват. Днес не се разхождах на гребната. Пих кафе в едно квартално кафене на терасата и после се прибрах у нас да започна с боядисването. Направил съм шпакловката и стаята така виси одавна, не ми се занимава. Докато работех чух че ми звъни телефона ... но не можех да вдигна тъй като бях мръсен. Приключих работа, взех душ и тръгнах към практикер за още латекс. Проверих обажданията и гледам, пропуснато повикване от Бледоликия. Винаги когато ми се обади по никое време си помислям че може нещо да се е случило или знам че има причина. Върнах му обаждането ... и той ми ... каза много лоша новина, която в началото не осъзнах, просто не вярвах че е истина. Каза ми че има лоша новина ... и тя е че, Габи е починала. Ако ме четеш одавна ... може да си спомняш коя е тя. Тя е едно момиче с което имах връзка в столицата. Истинското и име е Гери но реших навремето за разказите да го променя на Габи. Габи е починала в понеделник 18.11 около 20.00. Поне така пише в имейл с коойто са оповестили смъртта и във фирмата. В началото не осъзнах новината ... дори го приех че е слух и че ше се обадя да поразпитам тук там и едва ли е тя. Все още не вярвам че е тя ... но попитах и други хора ... потърсих един от шефовете ми. Мислих по пътя ... и в един момент осъзнах какво се е случило. На Практикер слязох от колата ми като пиян ... Почудих се дали да влизам в магазина защото ми мина мерака да боядисвам изведнъж. Въртях се като ненормален по паркинга .. купих си латекс и ми стана още по смотано от коледните елхи до входа. На път за вкъщи и проверих фейсбука, там нямаше нищо ... щракнах на бутона за съобщения да и пиша ... и излезе история на разговорите ми с нея от 2016 година. Тогава за последно съм говорил с Гери. Наскоро разбрах че се е оженила, беше си сменила фамилията. Когато пристигнах вкъщи шефът ми отговори и потвърди че от това което знае, за съжаление наистина е вярно. Оставих латекса у нас ... и излязох на разходка. Замислих се колко шибана година, как пък една хубава новина не чух. След интервютата за работа телефонът ми звъни за да ми кажат че не им трябва старче като мен на висока заплата. А сега и Гери е починала ... ужасно гадно ми е. Добре че имам пакет цигари.Напоследък си правя сметка на всичко, дори на кафетата. Почти не посещавам кафенета ... пия кафе от автомати, а цигарите са лукс. Купувам си кутия от време на време. Купих си кутия тази неделя, защото проверих обявите за работа и нямам идея къде да отида. От два дена се мотая като муха без глава и мисля как да изкарам пари за коледа но дори и да започна работа още днес пари ще получа чак януари. Както са тръгнали нещата може и до другата пролет да ходя по интервютата. А сега и Гери я няма ... Отворих си телефонът за да почета какво сме си писали. Ако не и изтрият фейсбука ще си пазя този разговорът дълго. Последно ми е писала 2016-та година за да ми каже че имаме недовършени отношения. Разгледах и фейсбука и под една нейна снимка имаше текс. Да ти кажа ... поплаках си около реката ... стана ми мъчно много ... като си помислих че я няма. Четох няколко пъти разговорът. Там имаше едни нейни думи с които ми благодари за подкрепата ... която можеби е невидима за мен но която тя е имала през цялото това време. Не знам какво има предвид. Преди време майка ми ... обикаляха разни популярни врачки заради проблемите на братовчед ми ... Споменавал съм че имам братовчед нарко зависим. Та на една от тези врачки ... Тя я беше попитала не съм ли вече женен. Абе не помня точно разговорът но онази беше казала че е трябвало за Гергана да се оженя. Поне такъв спомен имам. Последните неща които ми е писала са суперлативи. Тогава реших че са някои от нейните психологически експерименти. Порих във фейсбука и ... после намерих фейсбука на мъжа и ... и там няма нищо. После намерих видео от сватбата ... и нещото което ме стресна е че сватбата също е била на 18-ти. Оженила се е точно преди 3 месеца на 18-ти. В писмото пише че е починала на 18-ти. Погребението ще е този уикенд. Странно защо в столицата а не в рония и град. Докато се шляех около реката ... търсех телефони на хора от фирмата и евентуално кой друг да попитам. Сетих се за един нейн приятел и когато написах буквата Г излезе нейният номер ... Прииска мис е да звънна. После се замислих че тя е била омъжена и не е никак приятно ако аз се обадя и то при положение че в момента близките и са много зле. Изгледах записа от сватбата и няколко пъти и си поплаках като я видях с булчинската рокля. Тъкмо се зарадвах че си е намерила мъж. Изглеждаше като да е щастлива на видеото. Само че аз я познавам добре. И не съм убеден че е така. Това което ми се стори странно е че близките и не са на сватбата а сватбата е много малка и в много тесен кръг. Проучих мъжа и ... не е кой знае колко финансово заможен. Предполагам това може да е причина за сватбата в тесен кръг. Прегледах и номерата на колите ... само нейната е с регистрация от родния и град. Тя от Бургас, моя любим град от летните ми ... скитни по морето. Преди време ми беше споменавала за търкания с родителите и. Ама чак дотам да са стигнали нещата че да не дойдат на сватбата. Прегледах всички гости по масите и хорото ... никъде ги няма. Аз помня как изглеждат. Тя ми ги е показвала. Познах коя е тъщата по питата с меда.Брат и го познавам лично едва ли се е променил толкова че да не го разпозная в гостите. Странно ... дали това не я е тормозело. Съвпадението на датите е странно. Дали не е планувала нещо. Дано не съм прав за съмненията ми и ако е починала поне ... да не е посегнала на живота си. Ако съдя по видеото едва ли би го направила .. но знам ли ... може д аебила разочаровна от нещо. Знаеш ли ... Тя много ценеше моята подкрепа. От момента в който се заапознах до наши дни. Когато живеех в столицата ме търсеше винаги когато не се чуства добре и твърдеше че дори гласа ми я успокоява. Аз пък по онова време се дразнех много защото не само тя а и други ме търсеха да ме ползват за носна кърпа. Аз тази Гери дали не е свършила некоя глупост. Пък дори и да не е ... защо трябваше да умре. Странно е че и погребението много се бави. Няма причина освен близките и да са в чужбина или аутопсия. Дори да бяха в чужбина ... не вярвам да пропуснат сватбата на дъщеря си. Оттук идват съмненията ми. Знаеш ли ... наскоро я сънувах. Откакто ходя по интервюта с неуспех сънувам постоянно че съм бедняк с дрипи. Сънувах че съм с анцуг на дупки и цървули ... и съм с мотора в софия ... а вали сняг ... и аз спрях с мотора около офиса на фирмата ... в която тя работеше и търсех наоколо по разни сгради ... работа като шпакловчик ... и може да ти е смешно но сънувах че си нося шпаклите и маламашките в една кофа за боклук в която у нас бъркам материали ... преметната през рамо със сезал като раница. Видях че тя отива ня обяд и се скрих ... да не ме види беден с църквули. Да често сънувам че съм бедняк. Гери беше момичето с което си имах работа малко преди и след опреацията ми преди 14 години. С нея се запознах веднага щом се преместих от Пловдив в София преди много години. Преди да започна работа карахме тренировъчен курс в един от офисите на компанията в кв Дружба 2 мисля беше ... зад София Прес раъона ... не знам коя дружба беше. Но от сточна гара където аз живеех до там се ходеше с тролейбус или трамвай беше и аз не помня но на ток. На курса стоях на един чин с една Теодора ... или както аз я наричах Тед а иначе и викаха жена ти. Оначи ми се караше като все едно сме женени и това още първата седица. Кат ми селепна ... и ако ида д аобядвам ми се кара защо не съм се обадил. А аз немах почти пари и ме беше срам щото ям кроасан за обяд. Две кроасанчета с шоколад изям и това ми я обяда. Бях беден като църковна мишка и много стресиран защото имах сметки а нямах пари. Преместих се в столижата с пари които ми бяха дали като коледен бонус. След коледния бонус запознах да крия по двайсетолевка всеки месец и така посъбрах парички. Разсрочих си дори наема за да изкарам месеца.Ядях след работа само хляб и лютеница със сирене. Добре че за 3 дни от курса ни платиха заплата около 200-300 лева мисля бяха. Та с тези пари изкарах месеца. Как се запознах с Гери. Забелязах я още в началото. Беше висока с хубава черна коса до кръста много гъста ... и имаше хубаво тяло ... висока ... С жена ми т.е Теодора тропахме доста мохабет с междучасията. С нея много общи теми имахме, за всекъкви глупости говорехме ... Тя ми каза че живее в студ град а аз я питах къде е студентски град. Първо каза Щутгарт и се смя че не знам какво е. Гери стоеше на един чин пред нас с един много нисък симпатичен пич. С този ниския идваха с трабантче двамата на лекциите и като ги видях за пръв път ме изду на смях. Странна двойка .. дребосък с трабант и висока мома. Гери вика ... не знаеш къде е студентски град ... ами ще ти покажа ела ми на гости. Това беше разговорът ... посмяха ми се че не знам къде е студентски фрад. Първата ми седмица в столицата. Живеех в мега мизерна квартира бих казал призрачна. Там вероятно бяхя живели преди мен некви измрели старци и стаята беше запечатана с чершафи на прозорците вместо пердета на два от джамовет а средния беше с бели перденца на ластик. Срещу мен имае изоставена сграда доста призрачна ... и едно огромно дърво образло в бръшляни. За сметка на това тогава там беше тихо и хазайката заминаваше за щатите за година. Така че бенефита беше гробна тиша и липса на досадници. Цената беше доста ниска а само това можех да си позволя. Тогава точно бях започнал да получавам лоши аритмии. Все се тормозех за нещо и липсата на пари беше енно от нещата. Като търсих квартирата получих аритмия у Бледоликия ... пренощувах една нощ в неговата квартита. Бяха бедни години. Та една сутрин отивах на работа ... с тролейбуса или тролея май сменях автобус и тролей. И в превозното средство ... Гери гледам. Питах я къде е приятелят и с трабанта. Та се посмяхме ... онзи не му рабтл трабанта или на изпит беше или тръгнал без нея не помня. Но до офиса си поговорихме. Оттам започна приятелството ми с нея. След курса ме сложха в една стая само с жени. Там бяха Теодора ... Гери ... и още неколко квачки. Гери винаги беше комплект с мен. С нея ходех на обяд. С нея ме местеха по проекти. Запомнил съм я с един син дънков гащеризон т.е панталон с горнище тип мотористки костюм впит. Отиваше и. Имам доста нейни снимки вкъщи. Та бяхме едно известно време в тази стая. После бях в един и същи проект с нея ... бена ми я преместиха в друга стая. И после и мен ме преместиха. Така ни разделиха. Но пък ме търсеше за обяд ... и ми се обаждаше често за сладкарници през уикендите. Дори ми се обаждаше когато не е в насторение. Беше ме харесала за събеседник. Пък аз бех толкова тъпо момче по онова време. Върна се от работа и кова у нас проекти за без пари почти. Та с нея бяхме приятели. Харесвах я като тяло имаше страхотно тяло. Имам ненйни снимки от онова време и смея да твърдя имаше тяло на модел и страхотна коса, черна гъста на вълни. И така около приятелството ... един ден я цунках по устата и станаха работите. Хич не се разбирахме обаче. Нямахме общ език. Иначе в леглото нещта баха добри и за двамата. Само дето все ми се сърдеше ... ае не се получаваха нещата. Когато и казах че имам проблеми със сърцето имах чуството че иска да се откачи от мен. Не бих се сърдил за това тъй като е нормално. Може и да не съм бил прав но аз я взех от ръцете на друг човек и каза че можело да си се върне при него. Хубаво ама ме търсеше и спеше при мен. Въпреки това и намерих съобщения в телефона в които онзи я канеше да вечерят заедно и тя беше ходил а ме излъга тогава. По скоро е бистрила отношения а аз съм бил посредата. Би се разсърдила затова което пиша защото не приемаше мойта гледна точка. Но един ден случайно и видах съобщенията не съм искал да провеявам щраканах и оппп ... там пише от тази дата ... какво да приготовя за вечвря. И си спомних че ми каза че имала среща с приятелки. Тоест била е при него. Не знам какво му харесваше движдал съм го на снимка, бастун. Не че аз бех много убав. Даже паролата на компютъра и беше марката на колата му. Това е причината поради която започнах да гледам на нея с друго око. А се бяхме скарали точно преди да влизам в болницата. Тя не дойде нито веднъж да ме види там. Макар че беше звъняла на майка ми. Но когато бях в болницата се беше събрала пак с онзи. Ходили заедно на зъболекар и там се заприказвали и прочие. Но се бяха събрали точно когато постъпих в болницата за операция. Това е истината просто. Бях около седмица в интензивен сектор после ни изпртиха в Банкя. В стаята ми имаше едно турче от старозагорско ... Сали. И той вика Ники ... ти приятели или приятелка имаш ли ... никой освен родителите ти не дойде да те види. Викам му имам но това е положението. След като ми каза това се обадих на Гери и разбрах че тя е на ескурзия във Велико Търново ... питах я с кого и ми се изежи. Викам ок просто попитах но и разбрах. Бледоликия ми каза след това че онзи я кара на работа с прословутата му кола. Относно това че всеки би зарезал болен човек казвам ти че затова не бих се сърдил. Истината в живота е че всеки иска хубавото и здравото. Съжалявам че го казвам но такива са правилата на естествения подбор. Всички са с печелившия и загърбват просяка или болния. Да ти кажа честно дори не съм и се сърдил затова. Просто го приех. След болницата ми викаше не си спомням кой си. Викам и ок. Един ден отивам в ресторанта в сграгата е която се помещаваше офиса и си поръчах мляко с како или каквото беше там капучино ли. Преди това я срещнах пред асансьора и и направих комплимент че е хубава или и аз не знам какво казах. Абе целата работа е че си бех ебльо тогава и като вида задник искам да чукам къвто съм си бил винаги. Тая ше чукам онази ше чукам вечният меркалия. Повече говора отколкото чукам ама това е друга тема. Та ... направих и комплимент. Имаше една зелена блузка с айфеловата кула и надпис джъст кавали. Блузка до пъпа и много хубави стояха дънктие ... наистина имаше много добри крака и задник. Даье да не и подметнах нещо за дупето като пълен простак. Ама пия капучини и тя идва и виак Николов може ли да седна при вас. Много обичат жените да ми викат Николов а това ме вбесява ... ато все едно сум в казармата ... по фамилия. Как сте николов ... беше нещо в настроение. Викам добре а вие ... Тя си пиина от капучиното ми хаххх. И след работа или когато беше пак се събрахме и пак почнаха игрите. За съжаление след болницата не гледах на нея с това око. Просто реших че не е моята жена. Дори и го бях казал че не гледам на нея с това око а ме привлича тялото и. После един ден и казах че приключвае и се отказах и от удоволствията. Много ме ядосваше ... ВСе искаше да и простя а аз дори не съм и търсил кусур т.е не е имало какво да и прощавам. По скоро прецених че не съм скъп за нея и толкова. чукането е едно а любовта съвсем друго. Не че ми е била дотам безразлична. Но ...прецених че просто си играе с мен. Не знам дали от угризения ... но от тогава години наред ме търси. Сещаше се за мен много пъти. Засипва ме със суперлативи и се чуствах леко гадно но знам че започна ли ще ме ядосва. Нв и гоня кусур нито съм я мразил. Но така стоят нещата. Не и търся кусур просто не се разбирах с нея. Въпреки това ми е много мучно за нея. Бих я прегърал ако беше жива ... само и само да е щастлива. Все още не мога да повярвам че я няма и смятам че е не истина. Питам този и онзи .. надявам се да не е тя. Не че е хубаво друг да е умрял но неискам тя да е умряла. Всъщност през последните години и се случиха доса лои неща. Не знам дали е случаност и мобеби не е хубаво да го казвам тук но от всичко което знам все едно около нея имаше проклятие. Нещо не се разбираше с мъжете след мен. Другото е че катастрофира и щеше да умре. После се запозна с едно момче и пак катастрофираха но умря баща му. Странни неща се случваха около нея. Не казвам че тя виновна но това ми прозвуча леко странно. Днеска като и гледах сватбата и я видях с воал си поплаках казвам ти. Мъчно ми е наистина. Викам си мама му стара Гери как можа да се случи точно това. На сватбата уж изглежда щастлива. Само че много прилича на булката от клипа на Гънс енд Роузъс ... ноемврийски дъжд същия воал. Посреща младоженежа и дърви едно цвете с което го докосва по гърдите. Гадно ми е човек ако е истна гадно ми е наистина, не искм да е мъртва.Хубава булка е била с воал. Това е било само преди 3 месеца. Замислих се че в Понеделник ... сутринта когато аз сум бил на разходка по гребната тя е била жива. Какво нещо е времето ... няма връщане братле няма ... в понделник като съм пиел кафе на гребната нея я е имало. Ако знаех че е имала проблем и че няма да я има вечерта бих и се обадил. Да си поговорим бих и помогнал. Тя винаги ме търсеше за помощ. Ако знаех че е имала проблем щеше да я потърся и да и помогна. Само че след като човек умре ... връщане назад няма. Уъехата е че го има отвъдното и та мобеби човек ще намери щастието което тук не е открил. Плача и ми е мъчно за теб Гери ... Дано намериш там щастието ако си мъртва ... В последният разговор тя ми блаодари за невидимата ми подкрепа, каквото и да означава това. Дори и писах във вейдбук после изтрих написаното ...защото се замислих че телефона може да е у мъжа и а не е прилично ако му излезе историята с разговорите ни. Ще се почуства гадно. Ако е починала край, никога няма да я видя повече и ще е само спомен Гери. Ще ми е мъчно дълго време за нея. Всеки чоеек с кръста му. Лошото е че с този се сдрпаш с онзи ... кажеш думи и той на теб и живора приключи ... и няма връщане назад. Погребението е в събота, странно защо в софия. Не знам какво да правя. Не мога да не отида а ако отида и ням колеги катокакъв ще се представя .... не че в тъгата биха ме забелязали но се чуствам длъжен да си взема довиждане с Гери. С нея еидн път пътувавахме във влака и зад гърба ми едни хора си говореха за сина на човек от селот им че починал защото имал проблеми със сърцето ... аорна клапа. И аз и викам чу ли ... Тя каза ... да чух като твоето ... Аз ... да ... Никога не сум си мислил че ще умре преди мен. Тя беше здраво хубаво момиче ама съдба. Тя ме наричаше сърце звънче, тя го измисли. По едно време така ме наричаше ... сърце звънче. Просто имах нужда да си поговоря с някого и затова написах разказа. Блогът ми е мойта сополива кърпа ...
Разказвачът
Няма коментари:
Публикуване на коментар