Днес е събота 04.04 вечер и пуша цигара на хълма с мегалите а след малко се стъмва. Приииска ми се да си взема едно кафе и да дойда тука след риболова. Прекалявам много с цигарите и требе да взема да се спра, само дето го повтарям от две години. Онази с кучето и аз сме двамата единствени на този хълм. С нея се срещаме от години но не си говорим, странна птица е тази. Всъщност доста е смела за жена. Направо се учудвам как ходи всека вечер с добро куче по тези шубраци по втипи клинчета. По околните села е пълно с цигани ше и забележат програмата и ше и изкарат акъла. Поздравяваме се само с кимане. Има огромно самочъствие тази ... требе да и видиш походката. Върви като все едно издържа цялото село. Има много свиркаджииска муцуна но гъза и е малко сплексан като на циганка с клин хаххх. Може и да е джипси малко е мургава но се замислих че лицето и ми е познато и тогава си рекох да не е една моя комшиика и съученичка. Преди години бех чул че е станала чалга певица с име от типа Диди хаххх. В моя клас и викахме Животинчето. Беше много лигава и се бъзикаше постоянно с мен като ходехме на занимални ... ляга на ученическия чин разтваря си двата крака и казва пред дръгите момичета искам да ме чукаш хаххх. Сериозно ти говоря и те се спукват от смях. Това сме били деца 6-7 ми клас. Попитах майка ми къде се подвизава Животинчето и тя вика че била женена в София. То не пречи да си е женема в София но да има къща мъжа и в околните села. Батко кара като мойто пежо и толкова години я срещам как не си смени кръшките на фаровете ... половната и светлини не раотат. Тя е свикнала да ме вижда с мотор и с дрипави дрехи особено през лятото ... стри камо шорти избелел суичер кецове за 20 лева от Декатлон ...така излеждам. Преди седмица ме среща изтупан с най якото ми якенце ... и рейнджа излъскан на хълма и ме оглежда оглежда. През зимата я няма появи ли е значи е започнало времето за мотори :))) Сигурно и тя си мисли същото за мен. Аз си викам онази с кучето явно скоро ще се стопли ... а тя си вика ... онзи с моторите ... заяпчва хубавата част от годината. Излежда намужена все едно въобще не се интересува от мъже че дори и не се чука. Както казва баш майсторът ... има нужда от един стабилен ... и покава като знак за сещаш се какво със свит юмрук и ръка клатеща се на ляво и дясно присивита в лакття . ... и после добавя .... дръгар в живоа хаххх. Честно казано не ме кефи тази ... бо бих и ударил една щриха на муцуната ако налапа шнорхела. Човече днека видях перфектното милфче в Пазарджик. Уикендите сутрин отивам на разходка в Пазарджик и си взимам кафенце от уличен автомат. Пред еидн магазин такова сочно милфче видех че ... направо си викам ако я докопам ... Човече дори не беше неква кукличка а толкова ме изкефи с дебело лелкиксо задниче но мбого сочно. Иначе батко ме закачат ученички те въобще не знаят какъв дедо съм. Вечер е пълно с ученички дето се похилкват побутват и ше се блъсне в мен ... Им много красиви момичета но не съм на 18 а на 47. Едно русичко като алиша силвърстоун има как ме гледа ... Супер кукличка ти казвам ама аз съм и татко. Една лускава косичка изресана до дупенцето ... Това ше стане огън като порасне още малко. Мен дори ме е срам да ги погледна ... щото имам чуството че съм дърт перверзник. В на дедо града имам една комшиика с клинче но тя е 18+ абе около 20 тр да е вече. Тази преди некоко години като ми цъфна по едо електрико зелено клинче впито отпред и отзад ... ти казвам ... натопочих хобота до каране предел. Батко такава малка еблика в такива саги може да те вкара че не е истина. Преставяш ли си се изкъшиш и го изчукаш това. Не че не ми се иска но ... човек требе да има некъв морал. Тази такъв начин на говорене има че ше ти изопне щеката смао с поведение. Идва ми по клинче електрико зелено и ми вика може ли да ти седна на мотора ... и аз като дъдедо дето учи унучка му да кара хаххх колото без спомагателни колела я придържам хаххх. Като издъпи едни вирнато задниче назад с клинчеее ... блек метал визия имаше черна коса ... и обица имаше неква на устата ... Докато я придържам срещу нас една роднина жена стара мома от на дедо родата изскочи и вика ... аааа Николай какво правиш ... и аз ... ами ... държа мотора с унучката издуъпена и викам ами това момиче иска да се снима с мотора ми хаххх. Станах червен като домат от срам. И за беля излиза точно тогава комшията до на дедо къщата и вика я виж ти хаххх пристингал си :)))) Тази малката само като си я преставих как тласка това барабанче в екстаз на заден ход и ... щех да нацапам кожите :))) Винаги ми е вървело на мънички ... Специалната е и една с голем гъз са двете единсвени милфове с които съм имал вземане даване. Обикновено ми върви на слабички .... и мънички. Иначе си признавам с ръка на сърцето че винаги съм си падал по милфове. Това смятам е психическо изкривяване защото мойто поление е пораснало с боските на Сманта Фокс :))) Беха постни години нямаше още ни джиесеми ни интернет и азис беше още Васко Педераста. Тогава да имаш календарче със Саманта Фокс е същото като да имаж гадже :))) Та от моето поколение сметам че нема мъж който да не си пад апо милфове.Иначе и аз съм си мислил че да чукаш неква малка и тясна е много хубаво но не е точно така ... защото не дава да я раздрусаш. По добре милф с ханджииска порта хахх. То саият аз съм си чичо и е нормално да ме кефят лелки вече. Леле батко да ти се похвала ... снощи решх да си дръпна 100 евро за арашлък както аз казвам. Като си погледнах бележката се изкашлях ... викам мамка му ... станала е грешка какви са тия пари толкова в сметката. Оказа се че са ни дали бонуси за Велигден. Ебаси цифрата ми е изпраскал шефа човече. Требе да му целувам ръката и от двете страни толкова щедро съм подплатен. Чак ме хвана срам че с него съм имал спречкване преди седмица. Точно като миналата пролет. Миналата пролет ама точно преди Велигден с шефа пак се бехме сдърпали. И точно по същия начим ми каза ...дорбе ще го имам предвид това което каза ама все ендо ше ми намали заплатата така го казва. Беше и тогава сърдит за разговора и като си видех сметката ми беше платил ебати бонуса. Сега требе да ти кажа че съм възнаграден търбо щедро ама турбо щедро. Той не е злопаметен човек ама се сдърпахме за щуротии. Това за което се сдърпахме е че ... оне малоумник архитекта пак плете интриги. Казвам ти хубаво шефа го поеба в гъза от мината есен до сега. Много чепато за работа типче е. Прави се на голем педант ама по скоро ме върти на шиша. Внедряват сега оценка на качеството на кода ... има инстръмент дето вади статистика и ментъжмента я гледа. Досега по кода почти не са писани юнит тестове се наричат т.е като пишем логиката се пише и тестова отделна логика която тества бизнес логиката т.е представи си го като програми които автоматично тестват приложението. Това обаче е трудоемко ... и времеемко ... и поради тази причина където и да съм работил до сега юнит тестовете са просто само на хартия и теория много хубаво нещо но никой не ги пише. Тука батко ебием като писали една камара лайна този си траял и сеа от един път ... нямамепоктие няма качество. Ами къде беше до сега бе педант. И почва ...трябва да се пишат тестове на всички логики. Това което казах на шефа е че да пишем тестове не за да подобрим кчеството а као ударници просто да променим графиките за пред очите на менъжмента е пуълна щуротия. Шефът вика да ама съм ги обещал на менъжмента от преди 5 год. Ами викам защо точно сега се сети. И почват да палат темата по срещите. Има ли желаещи да пишат тестовете ... и аз си трая нарочно ... и все едно питат в стая празна .. има ли някой а там съм само аз и ... като не отговарям викат ... Николай не си ли желаещ. Вимам за какво въобще питате за желаещи като ше ги заденете на мен. Батко от йнова година аз обиколих всички проекти и оправих всички типове критични грешки и забележки на анализите. То е очевидно че на мен ше метнат и тестовете. Ама играят игра поф формата на доброволци да дадат задачата. И разбирасе сега ако не си изсрал гомно с изкъствен интелект като помощик нищо не си направил. Около тази задача почват да внедряват и инструменти с изкъствен интелект които да свикваме да ползваме. Досега никога не бех писал код с интелекта но започнах и честно да ти кажа се хванах за главата. наистина до 5-6 години ше ни уволнат или ще станем евтини. Причината е че интелекта хвърля доста смислен код. Дори документация на кода пише която звучи добре. Разбирсе не са чак толкова лесни нещата направи ми еди какво си и готово. Само че с него може да отбиеш много печатане. До неколко години дори нема се налага да се пишат тестове защото можеби ще им инстрменти които да изгенерират тестове от кода друга е темата че тестовете не трябва да са на база кода а на база изисквания. В моя случай аз не знам какво се иска и е прието че кога е огледало за правилната логика ... и занапред трябва да остане същата. Това го гарантира теста. Та последните две седмии се занимавам с интелекта да пиша тестове. Обаче това за което се сдърпах с шефа е че ние в момента гоним проценти а не пишем тестове дето да засилат качестовот по скоро да покрият критериите на анализа за качество на кода. Аз смятам че нещата или се прават добре или хуч ен се прават. Това исках да кажа и на шефа че се занимаваме с глупости да хвърляме прах в очите на менъжмента. Той вика аз не мога да им кажа че немаме тестове ... архитект аи той на таиз кълка лежи. Аз му викам ок аз ше им кажа мен не ме е страх. Да не са извънземни менъжерите защо да не им го кажа. Ако ше престледваме 100 процента качество тестоете отнемат страшно много време. Самият код обаче не е хубав. Ебием са ми писали некви огромни слалами от вложени оператори ... и кода е като на студент 1 ви курс. Така програмират и мног от австрииците и друите ... казвам ти батко тия немат една трета от нащо ниво. Аз такъв код никога нема кача. При мен кода винаги е изпипан. Не го права за парите или да се натегна а защото или ше правим нещата или нема ги правим въобще. Това е като да ида да се подстрижа иначе и да кжажа голема работ ане ми е избръснал мъха по врата но никой нема види. Онези батко ми пишат код като Фортран програмисти от 80те години. Аз съм изплзвал такива техники в първи кърс като съм писал още за операционна система ДОС на езика Турбо Паскал. В този период от развитието ми съм срал такива лайна дори после бързо съм се коригирал. Един наш доцент казаваше ... разделяй и владей това е правилния подход за да се получават нещата и е мног прав. Аз съм фен на техника в програмирането дето се нарича самодокументиращ се код. Тоест пишеш кода да се чете като стихотворение и разбиваш на максимално малки парчета дори и да са хиляди и всяко парче има кратка проста цел. В Първат ами работа имше един дето дори докторантура караше очивла смижнал през тех ... ЕнтЕлЕгЕн ... и вика ... ти си четеш защото все немаш табота. Викам а ти каква работа имаш ... дадат ти задача правиш я по 2 седмици и ти я връщат некоко месеца с грешки ... Аз като получа задача я права за 2-3 дена и никгоа не се връща отново при мен. Пише ми некви големи салами и после всичко му гърми а мкя код е бетон. Още в първат ами работа беха много доволни от мен шефовете. Знаеш ли колко работа съм свършил за големи банки.ДАват ми задачите направа си ги всичко работи безъпречно ... оне с очилата голем професор ... мижи зад очилата като руски хакер ... кодира и накрая изкодирал едно лайно ... и защо аз съм имал свободно време ... ами кой за каквото е учил батко :))) Аз па тогава какво момче бех батко ... само за програмиране мислех и не ми минава ден без да уча вечер до късно нещо. Бех работхолик ... Просто бедни гладни години и мислех че човек като много знае и е кадърен некой ше го оцени. Оценил съм се сам на всички места ащото сключвам договори за сумите които искам и не очаквам да ми дадат повече. Това тук е единстеното место на което некой ме е оценил и не съм брал ядове с менъжмента кавам ти го най откровено. Просто попаднах на шеф дето не е педал. На всички друго места до 3 години почват д ами идват в повече педерастиите срещу парите. Н мога една лоша дума за кажа за шефа. Верно е сдърпаме се от време на време ама не е злопаметен и това му е най хубавото качество като шеф и точно ткаъв по принцип требва да е всеки човек но това си е харизма. Има хора дето го могат по рождение и такива дето се преструват че го могат като мен. Аз си признавам че съм злопаметен. Шефът не приема лично нещата и примеа грешки ена другите това е много ценно качество на всеки човек не само за да си шеф. Умеее да говори с хората има качества за шеф. Аз имам харизма да ме харесват хората но и печела бързо много врагове и винаги са хора които ем мразат заради това че не са на моето место. Яд ги е че съм добър че съм си купил нещо че си постигам целите. От това печела омразата. От 2015 насам спечелих много врагове т.е душмани макар че не съм сторил нищо лошо на никого. Само че винаги окол мен има тълпа. Хора с власт приемат такъв като мен като подпалвач. Другото заради което ме мразат е че нс ис продавам гъза за пари т.е да стана долен човек з апарите да права мръсотии да участвам в педаслки схеми за пари. Пд ги е че си постигам целите без да съм мазен педал. Ако си обааче между мазни педали нема как да прокопсаш защото не им играеш по схемите и те ненавиждат защото тех са ги ебали в гъза и са си продали достойството за парите. Истината обаче е че аз съм човек на кйто мжое да се разчита ... и приятел който никога нема да те изостави дори от три гори в трета да ми се наложи да отида. Не съм злоупотребил с доверието на нито един човек в живота ми. когато си честен поверай ми имаш най силната защита на света и тя е защитата на Господ. Аз никога нема излъжа и изработа човек. Дори от глад да съм умрел портмонето на улицата д ати намера нема да пипна нито стотинка и нищо което не е мое и заслужено. Всеки сам пътя си избира в този живот и аз съм избрал моя. Още утре да умра не ми пука защото съм чист пред съвестта си и дори не ми пука колко хора ше ме мразат и колко ше ме обичат. Най важното нещо в този живот е да си зажлужих хляба си и мястото си в живота честно. Коато си чист пред себе си мнението на никой друг нема значение. Дори милярди да командвам не бих пипнал нищо което не е мое дори и никой никога да не може да разбере ...Предпочитам да живея в кашон ид а гладъувам но не и да съм измамник. Аз съм ти казвал че след 2019 рия по странни теми и почти всеки ден докато работа на лаптопа личния ми върви документален филм по дадена тема ... Не ми пречи да следа две теми .. .т.е да работа и слушам и метам по едно око на докуъментален филм дори така работа по спокойно и хубаво. Проъчвам разнообразни теми. Понпкога седмици наред рия по дадена тема. Теми като Шамбала например. В еидн от филмите имаше история за човек който търсел Шамбала и срещнал мъдрец който му казал че Шамбала не е място в което отиваш с краката си т.е физическо място. Тя е място в сърцето ти. Шамбала и можеби Царството на праведниците от библейските текстове. Шамбала можеи е това което аз наричам ... да откриеш щастието в чашка кафе. Една вечшр гледах късен филм :)) ... не порно а филм на ужасите беше. Ставаше дъма за един ... човек с погребална агенция дето си говори с мрътъвците които подготвя за погребение. При него имаше една млада жена която не вярваше че е мъртва. Той и вика всички сте еднакви ... все трябва да ви доказвам че сте мъртви ... вдичко свърши. Пита я ок като толкова искаш да си жива ... какво би променила ... и тя вика ... искам да стм щастлива. Той и вика да ... баналнипт отговор на всички ... А защо си нещастна и какво е щастието за тебе? Тя вика ... искам любов ... Защо нали живееше с мъж който те обича ... имаш любовта .. Тя вика не ме разбиташ искам аз да обичам не мен да ме обичат. Това което разбрах от филма е че всички хора са нещастни и искат да са щастливи без да знаят какво е щастието което търсят т.е искат нещо ма не знаят како искат. Мислят че щастието е в парите ... в това са си купат играчките. И аз съмс и го мислил ... През 2019 когато ме сполетяха куп несгоди ... и Гери умря точно когаот бех беден като цурковна мишка ... намерих забравено щастие което помня от времто преди да стана платен поргамист не че съм милионер но преди да стана човек с приличен доход и спестявания да кажем т.е мои неща които притежавам. В мизерията намерих едно забравено щастие което нарекой щастието в чашка кафе. Можеби това е ила моята Шамбала. Пожелавам ти некой ден да усетиш това блаженство в сърцето си дори да ти говоря като тибетски монах или като смахнат. Разбрах колко неща не съм оценял в живота ми. Дори можеби не съм оценил и Гери или не сме се оценили взаимно. Примерно малкип ми мотор преди това го бех карал неуважително ... нали малук конете му не били много не вдигал 200 ...зареждам резервоара и излзиам да го издувам до откат... като все ендо бързам да се прибера. Когато спрях да се състезвам с комплексите ми ... да ям без да ми се яде и да купувма тонове боклуци дето не ми трябват ... открих щастието от тук и сега. От тогава хода на този хълм с мегалитите ... и се познаваме с тази с кучето. Днеска ми се струва че е неделя защто вчера си взех ден отпуска. Прибрах се в четвъртък вечер от разходка и малко преди да си легна майка ми изтупа че пак требва да ходим на погребение в петък т.е на другия ден. Та поисках от шефа ден отпуска в петък сътринт аи прекарах цел ден в кола пълна със силно приказливи пенсионери. Беше починал на татко първи братовчед който живее в едно родопско село в посока Девин. Този човек еидвал неколко пъти у нас и съм го запомнол с това че беше мнофо добродушен. Той е син на баба на най големия брат за който съм ти ракзазвал и друг път. На баба родата е много хубава. Не зам що за хора са но са яки като исполини.Много интересни лица и коси имат както и стари български имена. Батко от на баба родата всички умират след 82. Бех ти казвал че на баба големия брат цел живот е пушил супер тежки цигари ама лулата не спираше да дими в устата му т.е цигарило с качаци. Требе да си го виждал на живо да видиш какъв човек. Червендарест с една хубава коса чуплива ... и лице изсечено като от гранит. Много красиви хора са на баба родата. Тази рода е благословена всички умират на пррклона възраст и с акъла си. Баба цел живот разправяше за големия и брат колко бил здрав и як. Беше много хубав чове като личност и като визия. От на баба големия брат има две деца ... и покойникът беше едно от тех. Най ранно починалите са на 82-3 години. На бааб брата големия е умрял на 88 специано видех на гроба му. Мнобо хубав човек беше с неква харизма много интересна. Те живеят на планинско место и ходеше с вълени пантлаони и като сако такова ... от череникава вълна. Запомнил съм ги с добро. На погребението в петък сутрин тръгнахме аз ... майка ... малкип брат на татко и жена му. Батко главата ми стана бомба с тех. Пътя към Девин знаеш какъв е и през целот време разговори на висок глас ... и виж има мрежа има и стълба и всичко което видат като малките деца го казват на глас. КАто карах по пътя за Девин се сетих че съм ходил там с големата ми хонда в късната есен .. когато вече има скреж .. .и то привечер сметай каква скитня съм бил. Тогава шосетата беха доста по зле и да ида до Девин за да залягам по завоите. Кога съм намирал това време тогава е знам но карам в събота следобед мотор и се прибирам по тумно ям и си тръгвам да не изпусна баровете ... С Павароти да пием по цела нощ като смокове. Идем на бар този път вече ше ти скъсаме ши ги чуками както казваше павароти хаххх ... идем ба бар ... и се върнем пияни.Тогава обаче имаше много яки места за излизане. Хаус музка ... ретро ... пиано барове рок ... всичко имаше и къде да излиза човек. Бехме големи нощни птици. Татко мого обичаше този човек покойника. Все ми викаше като ходиш натам с мотра отбии се той много ше ти се зарадва. Татко ми беше разказвал за къщата им и аз си я представях некак си дори точно така. Като отидохме батко мног бедничко живеят тези хора. Една къщичка като вила сгушена в скалите ... на един хълм. Чичо уж знаеше къде живее и се изгубихме ... и по едновреме гледам неща които тговарят на опсанието му и викам тука требва да са ... и гледам пред една къща много коли викам само там е защото има коли заради погребението. Къяичката им разширявана иначе е била колкото вилата на моя дедо в гората почти ... от каменна зидария. Много бедно живеят натам хората батко. Обаче батко всички от родата на баба ... дори и татко излежат като умрели по един и същи начин т.е приличат на баба ми. Откато баща ми умря в ръцете ми и видпх гери мъртва спрях дори а гледам на мъртъвците като на зловещи или на смъртта акто на нещо кой знае какво. Преди см изпутвал ужас дори като вида на ковчега например. Къщичката им беше толкова бедна и подтискаща че ми стнаа гадно направо. Беха сложили мъртвеца в кухнята която беше с размерите на баня. Горкичкия беше със сакото с което аз го помна от детските ми години дори. Всички са с много силни коси и едно и също лице. На татко големип брат беше точно с такова лице. Черведаресто лице ... и точно такава коса, гъста чуплива коса. Чичо големия брат на татко е най на родата на баба и той беше много симпатичен мъж. На покойника ръцете беха целите сини и ми стана гадно. Спомних си за синините по цплото на татко. Татко преди д аумре беше целия син ... .а по заднка му излезоха синини целия гръб му стана син. Пукат се кръвоносните ти съдове. Ракът е ебати наказанието. Татко един ден като го съблече майка да ми покаже синините и го видех целип му гръб син задника син и ми протунаха гимиите викам си край няма спасение. Просто виждаш че този човек си отива и никой не може да му помогне. Това е мног тужно батко. Само че и аз и всеки ден накъдето и да се завърта ш ее умрял до 100 години. Всички умират искат или не искат и дори да легнеш и заспиш без да си посинел пак ше са тъжни роднините ти. Това сме го учили в час по Философия ... че Буда написва лист какво са страданията на този свят и един от тях е раздялата завинаги. Наскоро даваха филм за Буда ... как стои до една река и гладува ... и минава сал с двама души на него .. единият кара сала а другия свири на струнен инструмент. Тогава този дето бута сала казва на свирещия ... внимавай като свириш защото ... ако опънеш струната силно .. ще се скъса ... но ако я опунеш слабо няма да издаде звук. Буда стана от мястоот на което седеше и каза ... открих го ... правилният път е ... средният път т.е пътя между всички ркайности и почна да яде ориз :))) Демек като му игладенел гъза ... намерил философият ана живота а имено средния път. На погребението видех сестрата на покойника за която съм чувал и съм п виждал на снимки от сватбите на татко и чичо. Човече баба на 84 години по мала от майка излежда и супер подвиждна освен че главата и е бръснач. Наистина са много странни хора направо са извънземни. Обаче бато ше ти сподела нещо. КАто отидих в къщат ана този човек където никога не съм бил все езно знаех къде живее как излежда и дори как излежда вътре че дори и как излеждат всички роднини. Не знам дали е от преумора но същото усетих и на вуйчо на помена че знам всичко това от преди да дойда. Имах чуството че се връщам в мой сън. КАто видех синините на ръцете му те също ме върнаха спомен. Точно преди да умре този човек казах на майка че сънувха татко ... Прибра се у нас с боси крака пак. Все го сънувам бос ... и с рани по кракта ...акто все едно са му се узносили от ходене. Този път краката му беха със синини точно като от ръцете на този човек.Татко се прибра и аз му пипах краката и виам такто защо са ти сини краката и той вика казах на лекарите но те не ми обърнаха внимание. Бпх го сънувал и с него как се връщаме пеш по брега на една река и е пълно с тръни напред и аз му викам татко нека хода пред теб за да ти казвам къде има тръни да не се набодеш и аз също съм бос. Излезох навън и точно като на погебението на Гери в джоба на старото ми скъсано рокерско яке имаше кутия с точно една цигара. Сладка последна цигарка. Палнах я се разходих отколо къщата. Батко къщата им е подпряа до огромна скала която им екато стена. Заваля пролетен дъждец на ери крапки и грееше слънце.
В родопите са малко странни погребенипта не са като в пазарджишко макар че аз имам спомени за традиоционните селски погребения от детството ми ... с оплаквачки. КАто бех дете беха много страшни погребенията или поне таака са ми изглеждали. Тук спират мног пъти до гробището и се обръщатат назад за да си гледа покойника дома докато си отива. Никъде не съм виждал да сипат с лопата пруст при умрелия в ковчега и да го заливат с воно все едно ше го готвят с фолио. На баба и на такто погребението беше като все едно небето се отвори за него такова хубаво време и толкова хубаво грее слънето топло а уж е зима. За този човек почна да вали дъжд точно акто го спускаха. ИСкаш еми се след погебението веднага да си тръгваме но майка и стринка икаха да се отбием през ресторанта да не се обидели опечалените. Да ти кажа много са готини хората по родопите. Та научих нещо което не знаех че и на баба големия брат както и по макия и за който знаех ... са били иманяри. Другият брат на баба го убиха в селото му цигани. Беха го ритали в къяата му ... и той дрсакал по стената като се мъчил. Намерили го на пода и пръстите му били протрити като драскал стената докато умира. Аз затова съм ти казал че мангали мраза и на мангал когато и да му изпраскаш един тукат има з акакво. Беха го тормозили цигани щото е беззащитен стар човек. Иначе за него знаех че е много запален иманяр. Той живее в съседно на моето село и е живел точно в такава къяа почти в планината. Татко викаше че цел живот е сновал по планината наоколо защто имало интересни места. Майка кто виде че имам некви такива наклонности прозвуча все ндо съм обратен но по скоро иманярски ... вика нема на кой да се метнеш на баба ти родата са иманяри. Поверай ми в родопите има какво да се намери. На връщане с нас пътуваше сестрата на покойника и се хванах за главата каква отракана бабака е ... ползвала и цитирам фейса. Вика на майка требва да знеш че имаш големо богатство че имаш този син. Вика аз имам дъщери зарезаха ме и са по чужбина ... чичо и стринка викат и да има шмомче ако е по чужбина като нашия пак същото. Бабата такива четки ми прави че. .... вика гледано момче ... като скала е :)))) Беше от град до Пазарджик и трябваше да отбия маршрута за да я закарам.
Мале батко главата ми стана бомба. Спрех да си взема кафе от крайптен автомат ... и мина неква кола от която ми махна руса жена дето видех на погребението. Баси на това погребение все едно всички ги познавам. Русата жена да ме биеш не мога да ти акжа от къде я познавам но се познаваме от друго събитие. Имаше сочен милфски задник опънат в тесно костюмче :)) С Аладин имаме доста грубиянски хумор и се питаме често или той мен или аз него ... Харсваш ли големи лелкински гъзове ... Отговорът на питания е ... Как д ане харесвам ... ако има ... оти да не аресвам. На връщане минах през едно сметище за което си спомнм един репортаж с цигани дето там сортират боклуци ... Питат циганина с каруцата ...децата ядат ли от сметището неща ... той вика ... ако има прЪжено ше едат оти да не едат хаххх. С машините като се питаме дали са дали бонуси лафа беше .... има ли прЪжено. С тех имахме лаф на седмицата дето го повтараме като папагали. Примерно цела седмица се питаме един друг ... ядеш ли пръжено. Ако си в мойта стая ше ти се издъни далака от смях винаги съм с най големите клоуни и има състезание за оригинални лафове. В предната ми работа в наща стая нонстоп се говори ... като и на мойта маса ... раотим и всички ни искат щото сме специалситчета но сме ценители на хумора. Много хора отиват на работа назурлени ... по цел ден слушалките и се прават на хакери и нищп не са направили докато нас ако ни видиш ше каже ебати айляците но ... не случайно ни търсат във всеки проект ... и то е щото сме добри. Рабоата върви със смех и забавление. Шефът ми беш еписал в отзивите че носа положително настроение в екипа. Обиам хумора .... и не обичам да бачкам с бастуни. При нас беха сложили един който наричах Хакера в предната работа ... ШЕ ме прощава ма беше много тъпо парче. Къде един дисльп без заслуги къде се мисли за професор. нАзурлил се и само скандал търси. Вика ми земи го тоя джип вече ... ше завъртиш ключа и ше умреш некой ден нали си болен от сърце. Бати малоумника батко.Беше фронтенд програмсит т.е никъв програмист ... аЗ обаче като изпраскам некой бисер войника ше се издъни да се смеее. Седнал оне да ми говори какво вило език за програмиане викам езикът джава скрипт е създаден за такива дето бавно схващат нещата за да добият и те бавно самочуствие на програмисти :))) Научи един джава скрипт и е ми говори като хакер. Ние с машините сме работили по проекти за десетки милиони и дума не сме казали оне немало да си остави името на нашия код. Викам ти кой си бе че нема си оставиш името. Неговата рабтоа бше да украси просто екрана както му го дават на картинка и му права всичко скрипт ... дори правилен темплейт на екрана ... и оне трие атрибути от кода на екрана викам за какво ги правиш ... ни ми харесва ... и скрипта не работи викам за кав ги изтри нали се разбрахме какво ти е работата на тебе. Тъп като галош бече тоя ебати бастуна чепат. Туркал си лактите по стола казвам ти все дно с парафин е мазан от кир. Направо ме беше гнус от бюрото и стола му.Много злобен и тупаше с ръцете по маста ... бабараби викам стига тупай бе ... работим все пак. Таткъв смотан тип че немаш престава докато като си бачкахме само с машините и войника ... си пасвахме много добре. Всички сме клиуни. Идем за кафенца ... смееем се работим си и с песен върви живота. Тоя написал 3 реда код и се назурили дрисльо дрисльооо къв си ти точно ... правил ми блогове в предната работа и ... портфолио имал. тАкиа знам как да ги строявам ... ше ми говри като професор лайнар без никви заслуги. Работил съм и с много тъпи парчета батко. Такива засират целата атмосфера във фирмата. Имал ескпертиза викам по заплатат ати личи каква експертиза имаш. Един ден като си работим и като почна да се ксубе и ауууу уше полудея ше полудея ... Викам ти добре ли си с главата бе. За какво лупаш с юмруците по бюрото тук да не работиш само ти. Ше полудея не издържам вече. Вимам в Практикер продават въжета ... ако не издържаш. Ние работим той лупа и го крътихаме с прякор Стунджи аххх. Продължавам утре вечер ... че нещо много съм изморен като пиша разказите и започвам разказ неколко стотин пъти и не го довършвам а на другия ден до канселирам. До следващия епизод ... Та оставхме госпожа Емилия пред къщата и в един планински град в родопите и потеглихме към Пазарджик ... Човече мислех си че само майка е изкукуригала но чичо и стринка са два пъти повече дори чичо дето му се подграват двете че бил куку руко е много точен в приказките от тех. Все едно воза детската градина на екскурзия коментират всеки кампък по пътя ... Стринка е учила в некво девическо училище през комунизма в този град и сто пъти повтори колко и е хубаво там. Като папагал едно и също и майка като се събере с такива става но комент. Това исперихово ли е исперихово ли е.. исперихово ли е ... човек аз завивам наляво тя ме пита без да спира като конска муха. Интересното е че сега като ида на дадени места с колата уж като за пръв път и си спомням че там съм бил с мотора и то в ледено студени дни. По всички тия села из родопите съм циклил с мотора Не съм бил само в две наоколо ... На дявола гъза знам къде е ... Старците чак си мислат че нкога не съм бил в Кричим сметай гахххх. Преди съм правил преход през Батак Девин от там към Пампорово сметйа каква скитня съм по всичките родопски села ... спусна се през Пловдив че дори съм и пил кафета в Пловдив. Ебати скитнята сега дори не мога да си помисла да мина това трасе просто не ми се кара толкова време явно съм остарял. Между дугото днекса се качих на моторите малко да ги раздвижда и гумите вече работат перфектно освен че се усеща че вятъра е друг ... щом се возих по суичер и не ми беше студено смтай а голямата хонда ускорява яко и духа като да си покажеш главата от ламборгини. Обаче се замислих каква щуртия щех д анаправа щото съм се отучил да мисля докато карам. Понеже не бех карал мотора дълго реших че амотисьорите не работат плавно и реших да раздрусам мотора за нагоре надолу да ги напомпам ... и раздвижа течността в тях и ми щракна на акула да го направа като на местои да стисна спирачката отпрез за да може да се компресира предницата докато помпа но това го права докато се движа бавно изправен на педалите ... и един момент се усетих че карам а не съм на едно место и си викам майко ако бех стиснал как ше се залупа ше стана за резил При моорите не требва да има необмислени псотъпки. Ведуж в панагюрище направих големо шоу без да е било планирано. Подпрех си инцидентно ругата на газта с дланта и подадох резко газ ... и се усетих и вханах съединитела но на полу съединител и мотора се изтреля напред с вълни на задната гума и пушаци все едно дрифта да права шоу хахххх. Бабит ме помислиха а ненормален дето си играе с дявола щото беше прага на хай сайд хвърляне т.е транплинно метане нагоре на мотора. Това е супер опасно падане и се случва при високи скорости мотоа тръва да пада натрани и ти инстинктивно се опитваш да го спасиш и вмето да се сурнеш той се изправя и те мета като трамплин нагоре после падането е жестоко и ако си на публичен път вероятно ше си умрел или инвалид в кома. Моторите са играчки с които шега не бива и човек трябва много ама много добре да знае какво върши. да е с трезва мисъл да мери риска ... да има орлови очи ... и светкавични реакции заото сбъркаш ли ... цел живот в китайксата ес класа или инвалиден стол. С тех грешките струват много скъпо колкото и да са готини. Точно сега когато дори сме само с майка ми немам никъкво врмее да лежа по болници. Моторите иначе са пушки преди две седмици им смазах вдригите почистих ги ... но после започнаха дъждовете и покарах малко малкия мотор т.е открих сезона още в началото на март но ... замръзнах чеснто казано преди как съм карал през зимите не знам. Можеби имам нужда от нови кожени дрехи и ръкавижи знам ли. Преди съм бил къде ли не сега вече не е така. Струва мис е съм станал по кашав студено ми е. През зимата за коледното парти като повръщах пяна се бех возил с мотора уикенда и мож да съм втасал но бех леш за коледнот парти точно Ходих за риба по суичер уикенда карах мотор по суичер в петъка и после защо така. Отделно майка ме побъркваше от ядове ... и то се събира. До следващия епизод ...
Разказвачът
Няма коментари:
Публикуване на коментар