Животът е шибан (част 1ва)

 

Това ми е любимата песен на Дейвид Бауи макар че ме кара да се чуствам гадно но едно гадно от което имам нужда.Напомня ми за зимните дни когато ходя с мойта въдица по язовира облечен като ескимос в онези ледени дни пуша цигара и мятам джиг въпреки че нищо не кълве. Имам нужда от самотата на такива места. Ходил съм за риба дори когато е кучешки студ и духа силен вятър. В интерес на истината не съм бил единственипт там явно има и други като мен. Дето са намерили романтиката в самотата и студа. Често си пускам тази песен. Казвал съм ти че понякога докато работя изпадам в некво откровение. Примерно в обедните часове бюрото ми е до големи френски джамове с врата към терасата и вратата е отворена ... като е адска жега става тихо и вятъра разклати листата и в мен дойде неква тъга ... И си пускам тази песен. Под откровение разбирам ено чуство което не знам как да опиша ... Все едно намирам нещо специално в горещип вятър който е разклатил короните на дърветата под терасата ми. Живея на последен етаж и под терасата ми има корони на дървета ... през лятото са като градина. Откакто Гери умря се чуствам шибано. Когато откровението дойде в мен ... идва това сладко шубано чуство. Като все едно в гардероба си си намерил ... неко дреха копто ти напомня с умиление за нещо преди много време. Та и тази песен ми напомня за онези ноемврииски дни. Сега си я пускам всека вечер като си лягам. От три седмици съм си в селото ми. Абе и аз не знам колко седмици станаха но май нема се върна и скоро в Пловдив. Дори си мисла че некой ден ше разкарам топ шибан апартамент и не ми требе да живе в тоя педалски град. Преди си мислех че Пловдив е града мечта за живеене и толкова години като съм бил в столицата съм мечтал некак си да събера парите да си къпа жилище в Пловдив или поне там да се отвори оферта за работа. Пред 2010та немаше почти опции в града. По неква принуда ми се наложи да се върна в селото ми. Тоест върнах се защото имах проблеми със здравето и то доста сериозни. Аритмиите ме съсипваха и до едно известно време си мислех че е от претоварване ... или нерви или негативни емоции или аз не знам Ама всъщност ... беше защото се оказа че освен с крива аортна клапа съм и с ви пи ви синдом т.е това са допълнителни проводници в сърцето дето прават аритмиии. Ао никога не си страдал от аритмия не ти пожелавам. Това е ужасно мъчително нещо защото си винаги като гърмян заек и притеснен кога пак ше те удари некоя. Под удари чуството е доста кофти. Все едно некой ти удря юмрък в гърдите сърцето почва да бие неравномерно притъмнпва ти и осле почва да галопира до дупка. примерно аз съм правил по спомен пулс 180. Аритмиите се повиха през ученическите ми години. Тогава ме плашеха но беха много редки. През 2010та обаче станах ежедневни и то продължава с часове. Часове галоп до 180.Започна да ми се налага да хода в болнива да ми бият венозно ритмонорм за да ми спре сърето т.е да спре да галопира. Та требваше да чакам за аблация т.е процедура по горене на допълнителните проводници ... и така мноого умно решение взех да напусна квартирата ми в столицата. На всичко отгоре ме уволниха от работа разбирасе по взаимно съгласие но ми дадоха три заплати брутни както си беше по договор. Тогава взимах малко над 3к заплата кото си беше неква цифра. Само че немах никви спестявания и кола на лизинг с 500 лева вноска а парите се топяха ужасно бързо. Абе в столицата си бех малко безгрижен младок след като купих колата. Купувах си модни дрехи не знам къде ми вървеха парите но две три години преди да се махна си живеех малко като бохем по отношение на дрехи барове ... Имах десетки дрехи на ливайс и пепе. Не че това са кой знае колко похарчени пари на месец но и у нас харчех пари примерно нашите прават нещо дам им пари. И така не ми оставаше почти нищо. Като ме уволниха добре че ми броиха тия пари. Заплатата за месеца в който ме уволниха плюс тия пари. Ама ужасно бързо хвърчат като не работиш. Та се озовах в селото ми ... и добре че взех това решение щото квартира да държа без да бачкам не става батко а трябваше да чакам да ми мине аблацията и после да се възстанова. Не можех да хода на работа с артимии защото изтъпа ме и ми е лошо требе да хода на лекар. Това ми се е случвало и през годините докато живеех в софия. Веднъж ходих в неква болница до София прес защото там ни беше офиса и получих аритмия. Сложиха ме до некъв завит труп и му се подваше перчема. До мен лежеше умрел на съседна носилка ама да го погала по главата. Беше умрел от инфаркт и лекарите викат споко той е умрел. Дори един дойде вика ... тоя умрелия нема ли да го махате вече от тука хахх Сметай батко за тех умрелите колко са важни. та имал съм артимии но малко реди да се махна от столицата бех мн зле. И викам София ми писна ше си търса късмета в Пловдив вероятно след като се възстанова. За късмет си намерих работа макр че ми дадоха пари под заплатата копто взимах в софия и то доста под. Абе към 2400 ми дадоха което си беше доста надолу. Ама викам какво от това нека почна ше харча по 1к ше спестявам по 1400 за една година са 17 близо Викам ше песта 4-5 гоини по толко и ше зема кредит за жилище. В онези години като се върнах в пловдив там ми се струваш емного хубав живота и верно хората все едно беха по готини или хоата около мен знам ли. Живеехме много весело. Всека вечер пиехме кафета ... уикендите барове. Квартирта ми беше чисто нов апартамент в квартала на богатите за 400 лева на месец и то на топ локация. Та поживех в онея години един период малко по така готино. Ама батко откакто взех този апартмент около мен само долни ора казвам ти. Като се замисла и преди това е имало Примерно имаше един дето ми беше нарисувал целата кола с фолмастер. Беше писал глупости пръскащи хуйове псувни. товага съм бил много спокойно момче можеби защото ако сега ми направи такова нещо ше го откар линейка с извивка от гаечен ключ на главата. Супер голем боклук батко. Тогава дори не съм се замислял че целип квартал е от некви мутренски педали. Около мен беше пълно с разни магазинчета кото нищо не изкарват но въпреки това ги имаше. Тоест ... перачи на пари ли са еба ли им путктие майни но не разбирам как може бизнес да съществува без продажби. Тия нищ не изкарват батко. Дори срещах такива дето ги знам от столицата и там се вихрат. Има един с рейндж роувъри като прът висок с гола глава. Тоя и в софия съм го виждал ... там имаше магазини за алкохол т.е тези магазини с пури и уискита. Направи до мен некъв магаизн с кремчета и там чакаше неква ама супер мазна путка. Дойде тояп палпчо пусат щорите и сигуро и даде заплатата . Беше и дал некъв грамаден роувър воуг ама много яй бензин 2010та мисла. Не знам тази беше кърва но ми изправаше щеката много яко с тейджа хахх. Аз още карах пежото ми и дори не съм си помислял да си купа роувър. Та тоя дето ми беше рисувал колата е ебати боклука. Вика аи уиии майна спрел си колата тука на улицата цела седмица не я местиш ... псух те псъх те ... глей каква ти е колата ама не съм те рисувал аз. Вимам мама ти деба такъв тъкат ше ти измаам. Година две след това като си купих роувъра тоя ми вика един ден не можа ли да те учука градушката ... Виам си ан аакула не ме начука ама теб те е начукала по глава да ти еба майката и боклука. Та там си имаше също боклуци от посочените но съм бил по позитивен и не см им захващал. Само че батко откакто купих апартамента Пловдив ми стана отвратиелен. Ебати долния народ има в топ град... и не само като съседи ами всичко. Ма супер гнусни боклуци и търтеи. И от тогава започнаха около мен да се върат само кофти хора. Ни един не ми е приятен от тия с които се запознах последните 6 години. Та Пловдив ми писна ебати мангалския град. Нищи не работи като хората в тоя град но май е така навсекъде в България. Иначе батко започва поредния шибан етап от живота ми. Все едно от един път дойде некво лошо бъдеще което съм знаел че ше дойде. Сега икла с мотора като смахнат и ми е супер шибано. За неколко седмици съм свалил над 10 кила от притеснения недоспиване и стотици задачи дето имам и то хамалски освен работата ми като програмист която също ич не върви продуктивно. Всека вечер идвам на един хъм с гледка от кокто гледам залеза и ми е супер шибано. Защото си мисля че проключи още един ден от от късия живот който остава. Татко умира ... Намериха му рак на черния дроб с рассейки в белите дробове и лезии по черния те рани. ГАдно ми е всеки божии ден откакто научих това и не само щото съм го научил а защто го гледам у нас ... как се топи и се мъчи. Още не са започнали най трудните моменти но ме е много страх че ще дойдат и това е неизбежно. ЛЕарите са категорични че татко умира. Рак четвърти стадиии. Има огромен тумор в черния дроб който е основен ... и десетки метастази в дробовете. Да не ти казвам как се чусвам като го чуя че говори дрезгаво заото знам защо е така. Крием от него какво му е но той се досеща според мен че си заминава и започват бавно да идват симптомите на това му осъзнаване. Става нервен ... не се интересуа от нищо ... променя си настроенията. Да не ти казвам какво прежиех миналата седмица. Тази е направо ваканция макар че е затишие пред буря. Да ти кажа батко .. .всичко което се случва с него го сънувах дори думите които ми каза с акато в съня ми. КАто ми ги каза сърцето ми щеше да се пукне на парчета. Защото знаех че съм преживял вече този момент. В съня ми татко умира ... през есенните дни когато вали т.е ноември или октомври. Тоа сънувах. Ако си провера записките тук дори съм споменал съня. Като слует залезе в мен идва неква ужасно кофти тъга. Идвам тук на този хълм да пуша цигари и затоо е гробна тишина. Знаеш ли това е но от местата на коио усещам че има нещо специално. Казал съм хиляди молитви за татко но ... за съжаление дори папите умират. Дори божият син умря. Смъртта не прощава на никой. Кошмарите ми започнаха преди две седмици или нека ги кажем три. Бех споменал в разказите ми че татко един ден влачеше говора и като все едно заеква.Това е от проблема ... Забелезах преди месец или два че единия крак леко му се е поддул и викам Татко крака ти е поддуът. Майка веднага скчи срещу мен че болести съм им измислял все умирачки съм вещаел. Викам крака му наистина е надут пипам с пръст аостава отпечатък. Вил стъпил на криво па бил се претоварил. И така се пови една кашлица т.е кашлицата беше заедно със странния говор. Той вика кашлицата е щото пих студена вода докато поливам. Викам ок може па да е настинал знам ли. обаче батко кашлицата е все едно се задавя със слюнка. Знаех си че не е еобикновена нашлица. Поиска от мен да му купа хапчета за кашлица не ги пи после поиска сироп и му взех пи го и пак нищо. Сирипите помагат да изплюеш нещо ако е там но той не кашля защото има нещо в дроба а течност в коремната кухина мисля. И подценяваха кашлицат ано един ден бам кръвната захар скочи много. Казха че ше ходат на лекар и отидоха и оне имал вода в дроба бил настинал требвало да му пуснат системи. Казаха му че имал инвекция. Само да кажа че всъщност всичко започна когато сестр ми пристигнаха. Сестра ми дойдоха изненадващо. По план това лето немаше да идват но две три седмици преди да дойдат ни казаха. Додоха та на пети юли ли кога беше вече не помна така съм игубил престава за време. Преди тва се притеснпвах за старците но живота ми некак си беше леко по спокоен. Мине работната седмица отида уикенда на море. И това лето като миналото. Плажч на дюни разходка ... готини пиченца в Созопол. Пуша цигарки ... и пия късно кафенце ... нощен експрес рейнджа кръзи като самотен кораб по магистралата. Понеделник сутрин хола ми е пълен с пясък и викам почва поредната ебана седмица. Абе нещо си ми беше шибано и преди това. Потроших се от бири в капана. Ако съм у нас пия мастика с мента на тарасата. Една вечер батко така се напих с мента че сигурно ше се смееш. Не съм мислил че с това мога да се напия ама таа ме нареза че ... си мислех че умирам изгъбих ъсещане за тялото ми. Пих щото ми беше шибано. Прибера се у нас нашите все по смахнати татко като скелетче и аз съм винаги притеснен. Отделно ... ми писна с долни ора да общувам. Пих мента пушух цигари и по едно време като ме хвана станах като малоумен. Бе съм си мислил че мантата така може да ме отнесе то верно че аз пих доста. Напхс е с метната викам поне е четвъртък и утре почва отпуската ми от 6 дена. В петъка требеше да чакам сестра ми на летището но пристигаха посреднощ, както обикноено. Все хващат полети да ти чакам по нощите. Викам ше направа в петък сутрин един риболов на бели риби и си отивам към селото. Най обичам в петък сутрин да отида за бели риби особено ако съм се напил с мента предната вечер. Баси ако кажа на некой че се напих с мента нема ми поверва. То верно че не бех я ама ме отнесе много здраво лежа на шезлонга и мисла че съм на сал в река хахх. Иначе спах като купан хахх. Мале тоя боклук Гайдата ше го пребия много ми лази по нервите това педалче. Казвам ти ше му мушна ножа и ше го излежа по затворите ебати боклука долен е тоя. Такива боклуци живеят в таа сграда и наоколо че не е истина. Тоя е големо леке но аз му казах с педали не говоря така че занапред ме отминавай. Никога нема ми се издигне това гоно повдче в очите. За табелите на онааа овца за която ти раказах в предния разказ направи събрание да ми покаже че всички са срещу мен но Плеши беше единствен дето се усети че ни работат. Наркомана го направих за две стотинки. Не е плащал откакто съм в тази сграда такси за домоуправа. Платил парите и пак дължи 100 лева икам социално слаб ли си че не може да дадеш стоте лева при положение че те чекаме 6 гоини. Разбрах обаче че всички са еда банда боклуи особено Гайдата. Дори почвам да мисла че не наркомана пуши хашиши а тоя боклук Гайдата. Хбащам го два пъти по паркове и около него мирише на теева. Тия с акомбина батко и разнасат наркотици. Аз му казах много дорбе какво мисла за него. Са че сега го е обзела агресуя щт съм му казал че е гомно. Дойд и вика бай Генчо ми каза ти решаваш за мен ... Доктора ми каза и той ... аз решавам за почти всички дето не са на събранието. Вима ти кой си бе палячо та ше решаваш вместо другите. Такава комбина са батко дори с домоуправата професионалната. Ебати боклуците казвам ти. Това леке повече никога нема го поздрава. Таъв свикаджи със сперма по крайчетата на устата не харесвам. Новата домоуправитлека професионалата иначе бих и го набутал .... целия. Усетих че съм и в окото пада си по бабанкии хахх. Шш и го мушкам в заешките зъбки и ше я държа за косичката докат и го набивам изотзад и стене и дрипи. Обича зеленото всичко и е зелено хахх има заешки зъбки. Виам си с тип зъбки така ше го гризка. Тоя бойлук гайдата сменил дори фирмата дето поддържа асансьора самоинициативно. Вимам чичо куре това е с допитване до етажната собственост не ти да ми преценяш както преценяш за бай Генчо и Доктора. Гоема отайка е тоя.Та ходух за бели риби макар че леко закъснях. Требеше да отида по рано. По план този уикенд изпусках морето викам поне бели риби да има и другия уккенд море. Имах да брутални удара но не хванах рибата. Явно сурин си кълват белите риби но треба да си готов барне ли да засечеш Те кълва изненадащо т.е когато мислиш че нищо неама тууууп. Не засечеш ли край. Бех си сложил лимит докога да ловя. Поне си купих хубави банички три броя. лових точно два часа до към 8 и неяо викам белите риби да го духат тръгвам си. ПРез преките шосета къ Пазарджик. СПрех рейнджа пред милионерското да пия кафенце и викам ехеееей каква хубава ваканция следва. Сега има нова русичка ученичка 10ти клас. Да ти кажа не е по лоша от предната руса. Това е много хубаво момиче и си играе с вниманието ми но е малка къде аз 45 годишен чичко ше чукам ученичка 10ти клас не че не ми се иска много да и го хлуъзна между устничките. прибрах се у нас татко се опакваше от кашлицата. 'Измих си малко пежото за да е чисто за вечерта и вика на майка дано несе обажат сватовете да ми се лепнат в мойта кола. Човек имат две коли ама си правт много сметките. Дори са богати и се метнат при мен ме заболи главата до софия. Тоя път мислех че ше ходим само с майка но се домукнаха и сватовете. Аз измих следобед колата малко и отидо да се разхода с мотора. Ах колко е хубво мислех си аз да си във ваканция и да имаш мотор. Сватовете се домукнаха с нас и ме заболе главата ор приказки до София Свата все ми прави намеци да му пдодам пежото. Той мисли че ше го дам без пари на роднина аре нема нужда. Пита ме неколко пути вече. По скоро рейжа ше продам но не и пежото. Пежото си го обичам много. Разбитасе много хора си мислат че не карам джипа щото не мога да си позовла или че ме притеснява разхода му. Така мислат тъпите картуни в селото ми. Как да обясня на такъв че човек дето ходи до морето само да се изкъпе сигурно може да си кара и рейнджа всеки ден. За какво караш пежото па колко гори джипа ... ай ше ви еба майката малоумна ше ви еба. Аман от сметкаджии. Свата и той точно като този дето ми е съседн в града не адедо ое смета че не хода с дижпа щото ми е скъпо хахх. Свата и той все търси под вола телето да разбере дали не съм закъсал с парите. Вика ... рейнджа караш ли го по града с тази ли движиш или с него. Вимам с рейнджа движа навсекъде колата си карам тук тази. Да не мислиш че хода пеш. Малко троснато му го казах щото и той ме дразни нещо. Голем нагаждач е ... свата си е от мутралка такива хора не харасвам нагаждачи мързеливци. Тоя уморен вода не е пил батко ... цел вицот го нагласат по службици но ме дразни че все тръсат под вола телето. И той е от тия дето сметат че като карам пежото съм закъсал. Честно да ти кажа страшно много си обичам пежото. Може да е на 17 гоини но е любимата ми кола. КАто требваше пролетта да сменям тръбата за интеркулера на джипа ... докато купа част от ленд роувър ... го оставх у нас в гараж аи си прекарах един уикедн страхотно с пежото на море.Точно като едновреме си ходих със Слонът моят най добър приятел стар приятел на море. Та посрещнахме сестра ми. Племенника много ме обича за него съм нещо като супермен. Окото му е все в мен все едно ми се възхищава. Идва прегръща ме. между дугото племенника ми е много симпаично дете и мноо весело. Аз много го оничам. Треяба да го чуеш как ме нарича Вуйчо Николай ше умреш от смех. С ва големи зъба е остриган на полугола глава и е геймър ... дай му таблета и не го търси повече хаххх. Сестра ми обаче е особена батко мног студено се държи с мен усещам нещо като ненавист в нея. Тия и черти ги знам много отдавна. Нищк не съм и казал ма лшоо впечатление ми прави последните години особео откакто ми говори тия щуртии. Говори с мен като с некъв непознат. Хората се применпт батко. Племенника ми съм сигурен че ше ме обича завинаги но ако разчитам на сестеа ми и зета мисла че нема стигна далече. Такова ми е усещането. Още щм пристигнат всека година един и същи лаф натриса че взели кола под наем да са независими. Все едно ги е яд че не им давам пежото. Батко сватовете имат две коли . Едно лето искаха пежото ама то беше повредено. Не помна какво но я карах за ремонт. Бобината май не беше читава ли не помна вече но имаше проблем. От тогава пчонаха да взимат кола и натриса да сме анезависими. Та посрещнахме ги на летището и целата нощ си ми мина да карам сватовете и прочие. На другия ден дойдоха нас и се оказа че всички са болни. И майка веднага закачи от тех лайното а после и таткооооо. И един ден като ме закчи еидн кофти главобол ама щех да умра ти кавам прекарах цел следобд на легло ткаа ми беше лошо. Според мен карах короната. Карахме го и тримата. Мен ме хвана след 4 или 6 дена. Викам може глават апросто да ме е боляка докато изгубух вкъса ... пия кафе една сутирн брех все едно пикоч пия. Вимам тия са ми сложили нещо в кафето. Пия следобед кафе баси пак пикоч викам нема как навсекъде кафето да е пикоч. Та беше пчоти минала отпуската ми се върнах на работа. Короната ме мачка доста. Бех отпаднал сърцето му лупаше лошо. И татко и майка отидоха на преглед при лекаря им. Пратил ги във вътрешно отделение некво на една болница в Пазарджик и татко с оказва че ... има пулс 140 ли коло беше .. но мн висок. Лекаря казал това е от инфекция. И видели му с ехограф органите и бам нещо виделиии имал уж вода в двоба. Беше и с високк кръвно. Тогава си мислехме че е от короната. И му пускаха системиии антибиотици и нещо да изкара водата ... и сърцето му да се успокои. Иначе ваканцията преди да ме докопа короната беше горе долу добре. Карах си мотора цсеки ден ... обаче батко като дойдат сестра и не мога да си почина. И нас се потрошаа да чиста всеки ден. И най клошото е че дойат примерно точнокогато искам да излеза до некъде и ми обуркат плана и цел ден затворник у нас. Иначе покарах си моторите ида си на ракитово на кафенце или на велинград си имам там едно кафе в коъо си седам с мотора. Тук беше адска жега но там жиота е доста шикаритетен прихладен цетрец ... голямата хонда с сурка по завоите. Идвах всеки ден на този хълм ... Това място го знам отдавна но ми стана любимо от времето когаот бех без работа. Не съм занел какво ме чака. Върнах се в Пловдив да поработа една седмица и виам другата ше се въна в четвъртък за да изпрата сестра ми към самолета. Обаче прди да си тругна в неделя нещо ми беше притеснено и ашите отидоха да пускат на татко система а аз си рекой ше остана. Просто усетих че нещо не е наред. Викам ше поработа таа седмица от нас т.е от селото ми. Викам ок ше ида да пия недно кафе в милионерското и нема си ход. Докато пия кафе гледма майка ми звънела и пислаа че идват скоро. Писах и че ше остана така съм решил. Тя вика защо викамм не знам притеснено ми е и реших да остана. Тп е искал да изчакам. Връщам се у нас татко лежи ... и майка ме извика и вика ела малко да не се притесниш но има лоши новини. ЛЕларката ме викна и ми рече не знам дали още да казваш на децата но се подгответе защото не ви чака хубаво дедото умира. Вика има разсейки болен е от рак. Това са видели на рендтгена и ехото. Човече така се почусвах че не истина ако искаш ми вервай но усетих че и този момент все едно съм го сънувал как ми казва имам лоши новини за баща ти. Викам де бе как така. Вика ами ... казаха че е много зле. От този ден батко живот ами стана още по шибан. Добре че останах у нас казвам ти проблемите зпаочнах акаот мигноено. Татко го изписваха в понеделник но преди това беха назначили скенер да го видат пак. И аз казха на шефа че ше отсъствам до обед и се върнах кт попарен от болницата. Батко живота ми стнаа супер шибан. В неделя мака като ми каза .. .си поплаках честно казано. Стареца лежеше у нас завит с бел чершав и жълт като лимон докр краката му беха пожултели. По цел ден лежи и диша уморено. И ходих при сестра ми да им носа домати и краставици по обедно време и те виакт как е ... и аз викам не е добре но не им казах. ОИ прибрах се у нас и цел следобед циклух с мотора кто луд по горите.Йпди на яз батак пуших цигари поплаках си доста да ти кажа стана ми много мучно за татко. Онази беше казала на майка гответе се за трудни дни и най лошото скоро. Като ненормалне обикалях с мотора и от тоава не съ спрел. Супер шибано ми е. И в понеделник сутрин .. отидохме да му уснат последната система да направат скенер и да го изпишат. Доктора дойде и вика ... да ... има рак. Каза че ше ни изише и после ше ни изпрати в Пловдив за биопсия при некъв лекар прехвален. Това щеше да се случи в сряда но от всичко кеото ни казаха едв али не татко си отиваше с дни. Товакоето много ме притесняваше е че видах как кракта му се поддуват и това прогресира с дни. В сряда щеше да е готова епикризата и след това да може да ходим. Ебати шибаните дни от тогава насам. Татко е у нас като болник на легло слаб като скелет и по цел ден се потии диша като вболен. Да не ти казвам колко работа има у нас. Дойдох с да чифта къси гащи и не знам кога ше си тръгна честно казано но ще съм май у нас целата зима нзависимо какво стане. ЩЕ ти разкажа в част втора но живота ми стана много шибан ... хода на работа онлейн .. не ми върви работа може да ме изфърлат ... татко болен притеснпвам се ... ставам всека сутрин в 5 да бера домати по цел ден имам задачи у нас днеска не съм седал т 4. Ставам по некоко пути нощем и проверявам да ли не говорат долу. Слизам надничам през прзорците ... не мога да спра блатле ставам в 5 да свърша работат ау нас дето има ит очно в 8:30 да работа. Круъшкам от работа защото наблюдавам татко и слизам доста често ро него просто да съм му кураж. Чакам ме много шибани дни . От всичко което ичетох когато стане страшно ше е наисина страшно. Не ме устройва нито да се мъчи и да го гледма нито да е умрел не знам какво ше права без него. Той за мен е мноо важен и ми е гоема подкрепа дори само гласа да му чуя какво ше права без стареца не знам. Ще ми е шибано целата зима и пак ше обикалям като луд с въдицата по язоирите да пуша циари и да се жалвам. Ако ме четеш редовнпомниш ли какво ти казах че майка ше бута ше бута и ше ме збатачи ое това лето и познах ... Чакат ме много ама много шибани дни. Добре че имам цел чувал с пари иначе батко спукана ми е работата ако ме изхвърлат от работа. Шефа се отнесе много доре момчето дума не мога да кжа. Само че нема се учуда ако ми дадат ливадите. Ако требе да гледам такто ше трябва да си гръмна отпуската и после дори неплатена да взема и ше ми дадат ливадите със сигурност. Клкото мога обаче ше бутам да зема заплата. Тази есен ше ходм пак в румуния на планиране като миналата одина и беше много яко но аз май ема хода. В съня ми татко си отиде в ръцет еми точно през дъждовните есени дни. Точно като Гери ... сигно ше си отиде когато дойде дъжда и ше ми е шибано шибано цела зима. Жал ме е много за него ... и често си плача нощем става моля се за нео овикалям етажа ми като лъд и се наливам с вода за д ами олекне защото ми е гадно в корема повръща ми се от притеснение. Само че батко аз не съм Господ мога само да го моля да пощади татко без мъки. Живота е шиба ... Без него кущата ни нема да е същата.